-
Понякога
Из „Страници от Рая, Дневниците“, автор: Радослав Гизгинджиев …Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава. Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи, колко е близо до теб. Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там, има човек, който може да те разбере само като гледа очите ти. Без нито дума. Дори и без докосване. …Имаше такива дни, в които гледаш хората и си мислиш: Къде е моето място сред тях? Често съм си мислил, че не могат да ме видят. Гледат ме, но не ме виждат. Прегръщат ме, но не ме докосват. Плачат, но нямат сълзи. Говорят, но не казват нищо. Чувстват, но не могат да…
-
Земя
Автор: Елин Пелин Цвета скоро се съвзе. Нейната младост и пъргавост надвиха скръбта и обидата. Може би всичко това беше за нейно добро. Тя се помири. Хорските приказки и се виждаха глупави и като че не се отнасяха до нея. Нейната първа обич беше кратка и крехка и не я съсипа. А това, че Еньо се ожени за нещастната Станка, съвсем я успокои. Цвета беше все така хубава и хорските очи я гледаха с радост. Цяла година тя не бе виждала Станка. Станка никъде не излизаше. Веднаж случайно те се завариха в селската бакалница. Станка, като я видя, смути се, пребледня и прибърза да излезе. Цвета я поздрави и видимо…
-
Ще устоим
Adele – Sky Fall …Толкова закъснях… И това ме помита, отнася ме… Сякаш се срутва небето, нека. И когато се разпада ние няма да се предадем, но заедно ще се изправим пред всичко. Така и започнахме, когато се срутваше всичко, разделени от хиляди километри и полюси, където воюват светове и дните са мрачни. Може някой да има номера ми, да вземе името ми, но никога няма да притежава сърцето ми. Нека всичко се срине и когато се разпада ние няма да се предадем, но заедно ще се изправим пред всичко Където и да отидеш, ще отида и аз каквото ти виждаш, ще виждам и аз Знам, че никога няма да…
-
Педя земя…
Из „Педя земя“, Йордан Радичков, 1980 © Издателство LiterNet, 23. 07. 2002 …Прагът е преодолян и извивка подир извивка, между ракитак и повет, край строените за почест дъбове, реката е вървяла, спирала се е, криволичела е, но ни за миг не е забравила, че трябва да стигне до голямата река и морето. Тъй и човекът криволичи в своя път, докато достигне голямата си цел. Някои успяват, други застиват в криволиците си, както застиват гънките върху вцепенено човешко лице… Та ето така ме води реката край себе си, сякаш човек ме е хванал за ръка и ме води. Отскубвам се от тази река, излизам по склона покрай липовата гора. Ще поседя…
-
Приятели
Автор: Мира Дойчинова – irini Щом ме стегне внезапно калпакът, и се скрия в десета гора, Слава Богу, че имам приятели – заради мен да обърнат света. Ако гръм разруши тишината ми, и се спъна във свойта тревога, Слава Богу, че имам приятели – да направят каквото не мога. Ако хукнат безпътни краката ми, и се губя в безсънна умора, Слава Богу, че имам приятели – да проправят пътека в простора. Щом случайно замръкна в уплаха, и трепери земята от страх, Слава Богу, че имам приятели, и си носят зората със тях. А когато сияйна душата ми пак прелива във тихо обичане, Слава Богу, че имам приятели – да разчупя…
-
Не губи време!
„Има хора, които не можеш да спреш. Появяват се в живота ти, след време тръгват. Прегръщаш ги много силно, но най-доброто, на което можеш да се надяваш е да ги забавиш малко…“
-
Мигове без думи…
Има мигове, които ни оставят без думи!…Такава е и историята на малкият Херман от Буенос Айрес, Аржентина, страдащ от синдрома на Даун и неговото куче Хималая…
-
Най-накрая
„Накрая разбрах какво значи да обичаш истински. Любовта означава да мислиш за щастието на другия повече, отколкото за себе си, без значение колко болезнени могат да бъдат решенията.“ ~ С дъх на канела ~ Никълъс Спаркс
-
Ние сме поколeнието Х на историята
„Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколeнието Х на историята. Без цел и място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери и филмови идоли и рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко разбираме това. И това страшно много ни вбесява.“ ~Из „Боен клуб“
-
Единствено
„Умира се за един храм, за вяра, не за камъни. Умира се за един народ, не за тълпа. Умира се единствено заради това, заради което се живее!“ ~Екзюпери
