Автор: Мария Лалева Мой си е, сине, и тежкият кръст да те науча на доблест. Да те извая от дух. От душа и от пръст, за да си Богу и себе – достоен. В едно те заклевам. В едно. И сега. Жена не разплаквай, която обича. Мъжът не оставя сълзи зад гърба. Мъжът е достоен. Дори необичащ. Мерзавецът бяга, но ти остани. Бъди по-голям от страха и вината. Глупакът мълчи, ала ти говори. Така че след теб светлина да остава. Така че след теб да пониква трева. Така че след теб някой друг да обичат. Дори необичащ, целувай ръка. Че всяко сърце е от Бог. И е живо.