Автор: Caribiana Не ме намираш…Може би защото, живея някъде ужасно надалеч. От другата страна на този облак, заседнал тъжно в твоето небе. Градчето ми е много, много малко. Три къщи само и безброй луни. Живея с еднорог и две русалки, и няколко отколешни мечти. Тук всичко ти изглежда нереално- една бродерия със нишки от слънца по тънкото платно на онзи залез, след който не започва вечерта. И нямам нищо … само бели листи, върху които ти рисувам слънчоглед. Не ме намираш…А пък аз съм близко- на педя обич само съм от теб.