Текст: Любен Каравелов, музика Георги Горанов Хубава си, моя горо, миришеш на младост, но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост: който веднъж те погледне, той вечно жалее, че не може под твоите сенки да изтлее, а комуто стане нужда веч да те остави, той не може, дорде е жив, да те заборави.

Автор: m_space Само, който ме обича, някой ден ще разбере шиповете във очите ми и разораното сърце, полюсите на безсилие, бягствата в дъжда. Трябва много силно да ме мислиш, за да разбиеш тежката врата, която е залостена догоре и е затрупана с вини. Барикадирани са всички входове, поне навън да не вали. Все има писти за излитане, дори за самолетите сковани в скреж. Трябва много силно да ти липсвам, за да успееш да ме спреш