-
Добрите думи
Автор: Мартин Спасов Добрите думи помнят всеки глас. Гласът забравя думите веднага. Едва ли има някой тази власт – от минало и спомен да избяга. Но ние се опитахме. Почти успяхме да преминем по въжето, усукано умело от мечти, но подъл страх към края го разплете. Защо ни плаши млечната мъгла, а в ясен ден търпим астигматизъм?! И няма подходящи очила, които да излъжат, че си близо. И няма рана, казана след дъжд, която може суха да остане. Човек е като бряг. Един и същ. Особено след сетната промяна. Защо да си говорим добрини, щом утре ще погазим всяка дума? Но няма как с ръце да замълчим, когато още има…