Автор: Ева Колева Днес ми липсва най-много това, че няма с кого да си разделя закуската. Няма кого да питам къде са ми ключовете за входната врата. Не е като ужасно много да ми се спи, а ти да ме гъделичкаш и да ме молиш да стана, защото имаш да ми казваш „нещо“. Просто не е същото! Защото ти си далеч…И няма друг човек на земята, който да познава гласа ми от километри на улицата сред толкова много хора. Никой друг не разпознава видовете мълчание, когато говори с мен по телефона – защото спя, защото боледувам, или защото не ми се говори с никого.И до днес не знам как го…