Вие, хората, не умеете да мерите дните си.
Мерите само продължителността им и казвате,
че траят двадесет и четири часа.
А дълбочината на дните понякога е по-голяма от дължината им и тази дълбочина понякога може
да достигне и месец или година от земните дни.
Затова не умеете да съзрете живота си.
А за смъртта и да не говорим…
Из „Последна любов в Цариград“, Мирослав Павич