-
Два вида болка
„На този свят има два вида болка – болка, която боли и болката, която променя…“
-
Нощем ще гледаш звeздите…
Из “Малкият принц”, Антоан дьо Сент-Екзюпери – Нощем ще гледаш звeздите. При мен всичко е съвсем мъничко и затова не мога да ти покажа моята. Така е по-добре. За теб моята звезда ще бъде една от звездите… Тогава ще ти бъде хубаво да гледаш всички звезди… Всички те ще бъдат твои приятелки. Освен това ще ти подаря нещо… Той пак се засмя. – Ах, мъничък мой, мъничък мой, обичам да слушам този смях! – Тъкмо това ще бъде моят подарък… ще бъде както с водата… – Какво искаш да кажеш? – Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За…
-
Защото
Автор: Мартин Спасов Защото премълча тревата, а друга пролет те обиди, не виждаш придошлото ято. И то внезапно си отиде. Защото те подведе мракът, а в тъмното болят очите, не си отнемай свободата да виждаш миговете скрити. Защото късно се опомни, а не разбра, че късно няма, недей полива с празни стомни тревата. Тя е премълчана.
-
Всичко е избор
Всичко е избор, сами избираме посоките – на движение, на мисли, на цели, на информация или дезинформация. Сами избираме фокуса на живота си: накъдето поемем, там и ще стигнем. Човек трябва да може да филтрира, да пресява – кое си струва и кое губи време. Има много безполезни неща. Разбира се, има и ценни. Въпрос на пресяване и кртично мислене. Ефирът е наводнен с хиляди новини и събития. Най-вече ни „информират“ за „скандали“, „интриги“, „сензации“…но за КОГО е важно това? И как НИЕ отразяваме това – обръщаме ли внимание на всичко, четем ли всичко или търсим и подбираме само стойностното? Важно е. Времето е безценен дар и не е за…
-
Пети ден вали…
Автор: m_space Не е да не те обичам, не е да не ми тежи. Не, че ми е безразлично, не, защото пети ден вали. Не, че други са виновни, причината съм само аз. В косите ми среброто е олово, не зная, как не ослепях. Време ли е, като време – безполезни фронтове, мъгли. Сърцето ми е, като стреме, но не, че пети ден вали… И не, че нямам думи да говоря, но дланите ми станаха платна – разкъсани от хиляди порои, и не мога да те стопля с тях… Не мога и мълча, дано да е простимо. Дано от обич да ме разбереш. Хубаво e, че те има. Пети ден…
-
Самоконтрол
„Войната не е по пътищата, а в нас самите. Това по пътищата са само последствия, че губим битките в себе си. Самоконтрол.“ ~ Карней
-
За стремежите
“Стремете се НЕ да бъдете успешни, стремете се да бъдете полезни.” ~ Алберт Айнщайн
-
Когато си помисля, че и ти
Автор: Дамян Дамянов Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, а аз ще стана празен кръстопът, по който само ветрове ще веят, едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб – когато си помисля, че те няма. Когато си помисля…Не, не, не! Но ти си тук – усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача… Сърцето ми събрано на юмрук полека се отпуска в…
-
Дори една сълза…
„Виждаш ли, чипоноско, как безвъзвратно отлита времето? Не можем да го спрем, не можем да го забавим, не можем да го върнем. А никога в сърцето не боли така силно, както боли, заради пропуснати мигове. За това цяр няма. Моля те, стреми се никога да не пропускаш истински важното – да прегърнеш, да останеш, да усмихнеш, да зарадваш, да утешиш… Ако дори една сълза пропуснеш да изтриеш – после боли така, сякаш си пропуснал всичко…“ ~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories” m_space/M&D Association
-
Писма
~ Джоко Росич „Все по-рядко пишем и получаваме писма. Получавам писмо от майка ми. Тя е писала с мастило и понеже е била тъжна, се е разплакала и сълзата е паднала на хартията и се е размазало. Как по компютъра да изпратя сълза на мама? Няма нужда да заменим компютъра с писмо. Но не трябва да изхвърляме онова, което е било до нас.“