Текст: Георги Милчев-Годжи Ще ме видиш в нечия сълза, паднала от горчива тишина. Ще ме чуеш в нечий тъжен глас, като стон в песен от угаснал смях. В капки дъжд ще ме сбираш, жадно ще ме отпиваш и без дъх ще очакваш нощта. Светлина ще докоснеш, слънчев лъч ще откъснеш. Като хляб на бездомни ме раздай … Добър вечер, скитнице, Добър вечер, мила моя. Прегърни ме, блуднице, целуни ме от неволя. Със треперещи ръце милвам днес косите твои… Добър вечер, цвете мое. Ще откриеш купища лъжи, в две бразди под моите очи. Ще ти липсват ли сълзите ми, с чужда скръб мене ли ще утешиш?