-
Когато си помисля, че и ти
Автор: Дамян Дамянов Когато си помисля, че и ти ще си отидеш някой ден от мене и подир тебе пътните врати ще се полюшват празни и студени, и небесата ще се вкаменят, и птиците от скръб ще остареят, а аз ще стана празен кръстопът, по който само ветрове ще веят, едно небе ще смазва моя гръб, в гърдите си ще нося тежък камък и хорските усмивки ще са скръб – когато си помисля, че те няма. Когато си помисля…Не, не, не! Но ти си тук – усещам те във здрача. Заспивайки на твойте колене ще се насмея и ще се наплача… Сърцето ми събрано на юмрук полека се отпуска в…