Автор: m_space
Не е да не те обичам,
не е да не ми тежи.
Не, че ми е безразлично,
не, защото пети ден вали.
Не, че други са виновни,
причината съм само аз.
В косите ми среброто е олово,
не зная, как не ослепях.
Време ли е, като време –
безполезни фронтове, мъгли.
Сърцето ми е, като стреме,
но не, че пети ден вали…
И не, че нямам думи да говоря,
но дланите ми станаха платна –
разкъсани от хиляди порои,
и не мога да те стопля с тях…
Не мога и мълча,
дано да е простимо.
Дано от обич да ме разбереш.
Хубаво e, че те има.
Пети ден вали… Ще спре. 😉