Автор: Мартин Спасов
Защото премълча тревата,
а друга пролет те обиди,
не виждаш придошлото ято.
И то внезапно си отиде.
Защото те подведе мракът,
а в тъмното болят очите,
не си отнемай свободата
да виждаш миговете скрити.
Защото късно се опомни,
а не разбра, че късно няма,
недей полива с празни стомни
тревата. Тя е премълчана.