Автор: Caribiana След толкова повярвани лъжи вече не помня как се вярва в думи. Не говори. Не говори. Не говори. Харесвам тишината помежду ни. Харесвам тази мълчалива лекота, в която всичко постепенно изтънява. Остава само послевкусът на тъга по сладостните устни на забравата. Остават само няколко сълзи, които ще изплача много тайно. Не говори. Не говори. Не говори. Не зная как да вярвам в думите. Не зная…

Текст: Георги Милчев-Годжи Ще ме видиш в нечия сълза, паднала от горчива тишина. Ще ме чуеш в нечий тъжен глас, като стон в песен от угаснал смях. В капки дъжд ще ме сбираш, жадно ще ме отпиваш и без дъх ще очакваш нощта. Светлина ще докоснеш, слънчев лъч ще откъснеш. Като хляб на бездомни ме раздай … Добър вечер, скитнице, Добър вечер, мила моя. Прегърни ме, блуднице, целуни ме от неволя. Със треперещи ръце милвам днес косите твои… Добър вечер, цвете мое. Ще откриеш купища лъжи, в две бразди под моите очи. Ще ти липсват ли сълзите ми, с чужда скръб мене ли ще утешиш?