-
Когато си заслужава
„Бори се, когато си заслужава и забрави, когато не си струва!“
-
Не зная как да вярвам в думите
Автор: Caribiana След толкова повярвани лъжи вече не помня как се вярва в думи. Не говори. Не говори. Не говори. Харесвам тишината помежду ни. Харесвам тази мълчалива лекота, в която всичко постепенно изтънява. Остава само послевкусът на тъга по сладостните устни на забравата. Остават само няколко сълзи, които ще изплача много тайно. Не говори. Не говори. Не говори. Не зная как да вярвам в думите. Не зная…
-
Цвете мое
Текст: Георги Милчев-Годжи Ще ме видиш в нечия сълза, паднала от горчива тишина. Ще ме чуеш в нечий тъжен глас, като стон в песен от угаснал смях. В капки дъжд ще ме сбираш, жадно ще ме отпиваш и без дъх ще очакваш нощта. Светлина ще докоснеш, слънчев лъч ще откъснеш. Като хляб на бездомни ме раздай … Добър вечер, скитнице, Добър вечер, мила моя. Прегърни ме, блуднице, целуни ме от неволя. Със треперещи ръце милвам днес косите твои… Добър вечер, цвете мое. Ще откриеш купища лъжи, в две бразди под моите очи. Ще ти липсват ли сълзите ми, с чужда скръб мене ли ще утешиш?
-
Солено кафе
Автор – анонимен Превод на български – Melisa А. Запозна се с нея на едно празненство по случай рождения ден на свой приятел. Беше изключително хубава и почти всички присъстващи момчета се въртяха около нея. В края на празненството, когато повечето започнаха да се разотиват, той се престраши да й предложи да изпият заедно по едно кафе. Момичето доста се озадачи от поканата му, но въпреки това прие. Отидоха до близкото кафене и седнаха на една от свободните маси. Той беше толкова развълнуван, така лудо биеше сърцето му, че не успяваше дума да отрони. Това му състояние изнерви момичето. “Аз ще тръгвам вече…” – се канеше да каже тъкмо тя,…
