Автор: Мартин Спасов Достатъчно, за да боли. И изборът, от ден по-ясен: да бъдеш свещ или кибрит. И в двата случая – да гаснеш. Светът да те заподозре в това, че си отгледал мрака. Да бъдеш път или море. И в двата случая – да чакаш. Но никой да не натопи очи ни в пътя, ни в морето. Душата ти да излети след светове, които светят. И ти накрая да прозреш, че този свят е уникален. Той дава ти да бъдеш свещ, от поглед на слепец запалена. Угасвайки, да станеш дом. Да се разлееш – морска пяна. И някой да те има, щом гори след теб, а теб те няма.