И някой да те има…
Автор: Мартин Спасов
Достатъчно, за да боли.
И изборът, от ден по-ясен:
да бъдеш свещ или кибрит.
И в двата случая – да гаснеш.
Светът да те заподозре
в това, че си отгледал мрака.
Да бъдеш път или море.
И в двата случая – да чакаш.
Но никой да не натопи
очи ни в пътя, ни в морето.
Душата ти да излети
след светове, които светят.
И ти накрая да прозреш,
че този свят е уникален.
Той дава ти да бъдеш свещ,
от поглед на слепец запалена.
Угасвайки, да станеш дом.
Да се разлееш – морска пяна.
И някой да те има, щом
гори след теб, а теб те няма.