Понякога много ми е студено,
и много тихо боля
и много тихо изчезвам
и много тихо мълча.
И много тихо заспивам,
когато най-силно вали.
А сънят понякога идва,
като стрела в безсилни очи.
Тогава в сърцето си търся
клонки жълти цветя
с усмивка да ме осъмнат,
когато най-тихо боля.
About the author
Related Posts
април 25, 2012
„Изворно“
май 28, 2013
Достоен живот
май 28, 2011