-
Повече от никога
Мартин Спасов Не идвай повече от никога и аз ще те очаквам скоро. Тъгата ще осъмва липова под изпотения прозорец. Ще нямам нужното спокойствие, но някак си ще е уютно да знам, че всичко недокоснато живее с правото на утре. Реката трупа в пазва камъни, а ние с лекота се давим. Защо да смятам колко нямаме, когато всичко е назаем. Обичам всичко недостигнато – главата ти държи копнежът. Да легнеш с него ти до никого и да се разтопиш от нежност. Когато твоето отсъствие от близостта ни се разтвори, не идвай днес, защото късно е. Ела си никога. По-скоро.