Мартин Спасов От думите се рони пръст, в която никне близостта ни. Разказваме живот и смърт. Ала не можем разстояния. Очите ни броят очи, загледани в душите само. Не знаеш ли, че се мълчи след нежност, истина и рана. Когато пресечеш с ръка пространството, от дъжд залято, недей загребва само кал, а си вземи и от душата ми. След тебе тя ще порасте дотолкова, че споделена – ще бъде същият размер. И само с рана по-солена. А нова рана се мълчи, тъй както се докосват длани, разказали смъртта със стих. А днес заекват разстояния.