„Когато сърцето е голямо, думите са излишни. Можеш да чуеш „Благодаря“ и през очите.“

„Някои хора преминават набързо през дните ни. Други идват за миг и оставят диря в живота ни. Остават завинаги в сърцата ни. После никога не можем да бъдем същите.“

„Правете всичкото добро, на което сте способни, с всички средства, които имате, по всички начини, които знаете, на всички места, където можете, на всеки човек, на когото можете, докато можете!“ ~ Дж. Уесли

„И въпреки, че още стотици, хиляди години може да продължават споровете: „Какво е Любовта?“, може би ще открием, че Любовта е способността на някого да ни върне към самите нас. Може би Любовта е някой, който ни е виждал, помни ни и ни връща обратно към нас самите, мъничко по-добри, отколкото сме дръзвали да се надяваме и мечтаем…“ ~ Рей Бредбъри

Осемгодишно дете чуло родителите си да говорят за малкото му братче. Всичко, което момиченцето знаело, било, че братчето му е много болно, а на тях не им останали никакви пари. Местели се в по-малка къща, защото вече не можели да си позволят да останат в дома си, след като платят сметката в болницата. Само много скъпа хирургическа операция можело да спаси момченцето, а вече нямало от кого да вземат пари назаем. Когато момиченцето чуло баща си да казва на разплаканата й майка с прошепнато отчаяние: „Само чудо ще го спаси сега“, малкото момиченце отишло в стаята си и извадило своята касичка прасенце от скришното й място в килера. Изсипало всички…

„Ако не знаеш какво изпитваш към даден човек – затвори очи и си представи, че него го няма. Никъде. Нямало го е и никога няма да го има. Тогава всичко ще ти стане ясно.“ ~ Антон Чехов

„…Днес едно дете ме попита: – Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести? – Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво… До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще…

„С някои хора мълчанието е комфортно. Не се чувстваш длъжен да запълваш тишината с гласа си. С нищо не се чувстваш длъжен. Просто си стоиш, заслушан в себе си и света наоколо, усещайки присъствието на човека до теб. И това е хубаво.“ ~ „Един след полунощ“, Керана Ангелова