„Когато бях малка – отвърна плахо Люба , – не исках да порасна. Големите хора нямат време за нищо, винаги бързат, те са толкова големи, защото вече не умеят да се радват на малките неща.“
„Когато бях малка – отвърна плахо Люба , – не исках да порасна. Големите хора нямат време за нищо, винаги бързат, те са толкова големи, защото вече не умеят да се радват на малките неща.“