-
Просто е
Ники Комедвенска На мен ми стигат простите неща, които Бог на пътя ми е сложил – паница леща, изворна вода и топла длан в студеното ми ложе. Да ме посреща всяка пролет с цвят, да стъпвам боса върху орна нива… Не искам чудесата ти, о, свят – на мен и простотата ми отива. Додето има в къщата ми жар и на гърба си нося топла риза, не ми е нужен пътят за Дакар, ни Лувъра, ни кулата на Пиза. Нали за първи път проплакваш гол, понякога и в сламена постеля… А след това е просто – хляб и сол… И жив човек до теб – да ги споделяш…