Мартин Спасов В душата ми е сенокос. Ръцете ми за сол са жадни. Животът не е плах въпрос, а отговорът безпощаден. Стоя, а срещу мен – море. С въздишката си го разливам. То трябва да ме разбере защо съм сладководна риба. От нея аз нахраних враг, разчупих си на хляб очите. Но по библейски не успях със себе си да ви заситя. Какво си мислех – този пир ще може мрака да нахрани?! Приятел – гладен ще заспи, но няма да отхапе рамо. Разбра ме нямото море – с очи солени ме изпрати. Аз тръгнах. Спомних си за теб. И ме удави необята.