Автор: Миглена Цакова (m_space) Ние сме толкова временни а се държим, като богове. За много малко сме тук а губим повечето време. Пропускаме смисъла и се вторачваме в глупости. Пропускаме доброто и обичта, но не пропускаме да се нападаме, да си крещим, да се обвиняваме и да се нараняваме едни други. Ние сме така смешни и жалки, когато се правим на велики. А всеки миг може да е последен, всеки миг можем да отпътуваме. Всеки миг, в който забравяме това пропускаме всичко, пропускаме живота си…