Дамян Дамянов Ти все тъй малка си била! Но и огромна си, защото побра орловите крила и крачката на своя Ботев! Земя на слънце и на креп! Щом нощем те покрий тъмата, Аз тръгвам като дух из теб Подир духа на Караджата!