Мартин Спасов Какво разточителство! Хиляди думи – бодежи от срички в душата. „Обичам те!” – казано с чувство за хумор, но с него сниши и разплака. Прегръдка, която ти връща сърцето – така ли си тръгваш след рана? Кълнеш се в четвъртък, отричаш се в петък. Спасяваш се – Ной на Титаник. Разбираш, че няма спасение. Всичко е бъдеще в минало време. Каквото приемеш, това те отрича – прахан между камък и кремък. И сам се изгаряш, нарочно си буря. Крещиш. И обидата лепне. Какво разточителство! Хиляди думи! А теб няма кой да прошепне.