-
Приоритети и опции
„Не позволявай никога хора или неща да бъдат приоритет в живота ти, когато ти си само опция за тях“
-
Смяна на цветовете
Автор: CaribianaКраят на Лятото с боси петички тича по морския бряг. Отнася ми птиците. Отнася ги всичките. Оставя ми шепа цветя. Оставя ми мидичка, забравена в джоба. Оставя ми сол от вълни. Оставя ми слънце, скрито зад облак. За дните, в които вали. Краят на Лятото, син като детство, се стапя по-тънък от дим. Но по следите му – стъпчици Есен с оранжеви дълги коси. И аз между тях прекосявам съдбата си. По-тиха от листопад. До лятната мидичка си скривам и кестенче. И мъничко топлина.
-
Любовта бяга от човешките сърца…
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“. ~ Елин Пелин, из „Гераците“
-
Зрънце вяра
Автор: theheart_ofthefire Аз още помня старата й къща, направена от… няколко дъски. Ще я намериш като свърши пътя- към нея през баира се върви. И някак си прилича на кутийка със две прозорчета и нисичка врата. Но пък е спретната. И много чиста. С една градинка. И безброй цветя. Цветя, които вятъра обичат и нощем си говорят със дъжда. Не са изящни. И на рози не приличат. Но носят мириса на свобода. И в тази къща я видях такава- с прежулени от работа ръце. Как рано , преди изгрев става и в шепите си носи светове. Как меси хляб от лунните прашинки и с него храни гладните деца. И как…
-
Сърцето винаги стои отляво…
Автор: nia petkova – Мамо, сърчицето ни винаги ли стои на едно и също място?… Или понякога се мести? – Не, мило мое, не се мести. Винаги стои от ляво… До деня, в който не пораснеш. Тогава ще разбереш, че то живее на хиляди места, но без да мени мястото си… Дааа…, наистина, то живее навсякъде. Застава като буца в гърлото ти, когато се развълнуваш, или започва да пърха в стомаха ти като пеперуда, когато се страхуваш… Има моменти, когато толкова силно започва да бие, че ти се струва, че ей сега ще излезе навън и ще избяга… Друг път пък разменя мястото си с ума… Растейки, ще се научиш…
-
Когато се опитвам да избягам…
Автор: Caribiana Водни пръски просто, не сълзи Разбивам се, за сто и първи път, в солените скали на тишината ти. Очите ти мълчат. И пак мълчат пред немощната сила на водата. Засилвам се със вятъра. И все към теб… От всички брегове избрах най-стръмния. Какво съм аз? Парченце от море. Все идвам. После все си тръгвам. Но някой ден, повярвай, някой ден, ще разбереш какво е да обичаш. Не ме търси тогава. Не и мен. Ще бъда просто прилив във очите ти… –– Но днес съм някаква объркана вълна. Към тебе и назад…и пак обратно… Да беше бряг от пясък…топъл бряг, щях да попия в теб. И да остана.
-
Защо се смееш?
– Защо се смееш? – възмутено попита тя. – Защото ми харесваш. – отговори той. – Омръзна ми да се шегуваш, когато не знаеш какво да отговориш. – Понякога шегуването е единственият начин да се утешим при безизходност.” ~Димитър Димов, Тютюн
