Автор: theheart_ofthefire Аз още помня старата й къща, направена от… няколко дъски. Ще я намериш като свърши пътя- към нея през баира се върви. И някак си прилича на кутийка със две прозорчета и нисичка врата. Но пък е спретната. И много чиста. С една градинка. И безброй цветя. Цветя, които вятъра обичат и нощем си говорят със дъжда. Не са изящни. И на рози не приличат. Но носят мириса на свобода. И в тази къща я видях такава- с прежулени от работа ръце. Как рано , преди изгрев става и в шепите си носи светове. Как меси хляб от лунните прашинки и с него храни гладните деца. И как…