Автор: CaribianaКраят на Лятото с боси петички тича по морския бряг. Отнася ми птиците. Отнася ги всичките. Оставя ми шепа цветя. Оставя ми мидичка, забравена в джоба. Оставя ми сол от вълни. Оставя ми слънце, скрито зад облак. За дните, в които вали. Краят на Лятото, син като детство, се стапя по-тънък от дим. Но по следите му – стъпчици Есен с оранжеви дълги коси. И аз между тях прекосявам съдбата си. По-тиха от листопад. До лятната мидичка си скривам и кестенче. И мъничко топлина.

„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя“. ~ Елин Пелин, из „Гераците“