Дамян Дамянов Защо сме зли, защо сме толкоз лоши, Защо понякога, във толкоз злост удавени, Делим имоти, служби и разкоши? Еднакво смъртни всички сме. Забравяме! Забравяме! Еднакво алчни, диви, Забравяме го в свойте дрязги, страшните! Дали смъртта еднаква толкоз плаши ни – Еднакво смъртни, но еднакво живи! Ех, престанете! Нека поживеем И ние, хора, мъдро като хората! Една земя ще е над нас, отгоре ни, Но важно е, дордето сме над нея…