Автор: Миглена Цакова От часове събирам в сърцето си гняв и сълзи, горчилка и крясък. Видях и чух достатъчно, за да осъзная, че някой посяга на корените ми и поругава паметта на дедите ми, проляли кръвта си в битки за българската земя и свобода! СТИГА! Не посягайте на Балканджи Йово! Паисиевата „История Славянобългарска“ и стихотворението „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ са ЕДНО! Те са наследството ни през вековете, нашата родова памет. В тях са събрани вените на България – вяра, народност и мъжеството да ги браниш и изстрадаш до край! Не посягайте на корените ни! Жилави са! Здрави са! Изтъкани са от много пот и сълзи и юнашки кърви… Балканджи…