Автор: Миглена Цакова
От часове събирам в сърцето си гняв и сълзи,
горчилка и крясък.
Видях и чух достатъчно, за да осъзная, че някой посяга на корените ми и поругава паметта на дедите ми, проляли кръвта си в битки за българската земя и свобода!
СТИГА! Не посягайте на Балканджи Йово!
Паисиевата „История Славянобългарска“ и стихотворението
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ са ЕДНО!
Те са наследството ни през вековете, нашата родова памет.
В тях са събрани вените на България – вяра, народност и мъжеството да ги браниш и изстрадаш до край!
Не посягайте на корените ни! Жилави са! Здрави са!
Изтъкани са от много пот и сълзи и юнашки кърви…
Балканджи Йово някога направи своя избор.
Сега е наш ред.
Време за отстояване.
Време за проглеждане.
Време за мъжество.
Време, в което страхът е позор а мълчанието – предателство.
Предадем ли Балканджи Йово, предаваме България!
Време е да се преброим!
––
Художник: Ивелин Трифонов
Картина: „Караджа Войвода“