Дългоочакваният документален филм за дядо Добри „Тихият ангел“ излиза на големия екран с премиера на 18 декември 2018 г. от 20.00 ч. в зала 1 на НДК. Филмът е завладяващ разказ за живота на благия старец Добри Добрев от село Байлово, който надживява две световни войни, съвременник е на няколко смени на политическите режими и катаклизми на новото време. Неговата история стига до нас, за да ни докосне със своята безкрайна любов, смирение и вяра. Филмът няма абсолютно никаква комерсиална насоченост, той има само една-единствена цел и тя е: да накара хората да се замислят за истинския смисъл на живота. Как се заражда идеята за филма Когато преди години германката…

Валентина е от Китай, завършва специалността Българска филология в Пекин, после една година учи в България да усъвършенства езика, а сега прави магистратура по социални науки в Лондон Галина – Galina Jupp (ръководител на Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в град Watford, Великобритания) скоро публикува в профила си във Facebook: „Днес ми се случи нещо невероятно….Не, не е това, че се срещнах със съпругата на президента на България в качеството си на ръководител на българско училище, нито че видях президента на живо…Трогна ме едно момиче стоящо самичко сред тълпата събрала се в посолството за срещата с президента. То ми се усмихна свенливо, явно не знаейки какво да прави…

Бебе на 18 месеца от Нова Зеландия бе спасено, като по чудо от морската шир. Рибарят Гъс Хът (на снимката) спасил бебето от океана край Матата бийч разказва: „..Явно не бе време това бебе да си иде от този свят. Докато минаваше покрай мен, мислех, че е просто кукла. Аз се протегнах и го сграбчих за ръката, но дори и тогава все още мислех, че е просто кукла. Лицето му изглеждаше точно като порцелан, с къса и намкокрена коса, но в един миг помръдна малко и аз си помислих: „О, Боже, това е бебе и е живо!“ Истинска благословия е, че Хът е бил точно там, в този момент, за…

Автор: Сашка Александрова Аз съм несъвършена. Затова: не мога да се справя с всяка ситуация; не мога да излекувам всички болки (особено собствените си); не мога да прощавам винаги, понякога имам нужда от време за ярост и време да ме няма, пък после – ще видим; не забравям лесно; помня дълго, когато по гърба ми пулсират рани; нито пък мога на всеки да дам по парченце от себе си; да не говорим, че не мога (а и, напоследък все по-често, не искам) винаги да съм усмихната – в това да съм несъвършена влиза и привилегията понякога да съм начумерена и лоша; не мога винаги да съм с изгладени дрехи; не…