Мая Дългъчева Първо тръгва мечето, на което един ден му пада крачето, а след него и двете кафяви очета – стъкълца се оказват, зашити с кончета. Няма кой вече твоите тайни да слуша, няма кой в тъмнината до теб да се сгуши. Първо тръгва мечето и с носа научаваш колко пари за първи път да се прощаваш. Ала още си елф, още пърхаш невинно и сънуваш в сияйния мед на пчелина… После баба, която садеше лалета и те возеше в приказки с пъстра карета изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла – спи в лалетата – мъничка, тиха и спряла сред каретата, синя пътечка избрала… В тази приказка баба не ще да…

„Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка…по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти. Огън да си ти самият. Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш. Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива. Хората да топлиш около себе си. Лесно е. С думи. С жестове. Сгрей ги! И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи. От мене туй да знаеш, чедо. И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да…