Докато не ти се случи на теб не разбираш..

Докато не ти се случи на теб…

не разбираш.

Не знаеш.

Докато от твоето сърце кръв не прокапе – не знаеш.

Нищичко не си изпитал от живота.

Докато крещиш името на човек, който няма повече да се върне. Защото е отлетял.

Докато не изпуснеш любима ръка, защото тя вече е студена.

Докато не затвориш очите на обичан от тебе човек.

Докато не се раздираш от болка и печал.

Не разбираш нищо.

Докато не усетиш, че в тебе живее само празнината.

И нищо друго.

Докато душата в тебе не бъде скършена.

Докато не ти отнемат гордостта и достойнството.

Докато не загубиш всичко, което някога те е крепяло да не рухнеш.

Докато от очите ти не е останало нищо да капе.

Докато дори те е страх да обърнеш глава назад.

Не си разбрал тежката страна на живота.

Докато не видиш как всичко онова,което истински обичаш, да потъва.

Докато не усетиш как не си в състояние да събереш парчета от разбитата същност на най-важните си хора.

Докато не осъзнаеш, че семейството ти е разбито. Че ти бива отнета опората.

Докато не заровиш всичко любимо.

Докато виждаш как всичко умира.

Нищо не знаеш.

Не ти го пожелавам.

Защото прекалената болка на ранна възраст те превръща в руина.

Защото след това трябва да носиш липсите до края си.

Защото те не се заличават.

Защото след всичко преживяно, не знаеш кой си.

И не можеш да се намериш.

И въпреки всичко, автоматично се превръщаш във войн. В боец.

Защото не ти остава нищо друго освен да се бориш.