Две години от онзи миг, когато съдбата реши да ни срещне — ти, човек със сърце, и аз, едно малко канарче, което още не знаеше какво е любов.
Помня го, знаеш ли? Въздухът беше различен. В него имаше нещо като обещание. Аз не го разбирах тогава, но го почувствах. И оттогава всеки ден го усещам — в начина, по който ми говориш, по който сменяш водата, по който ми пееш, когато вечер идва тихо.
Тези две години не са просто време. Те са песен, която написахме заедно. В нея има всичко: тишина и мелодия, перца и усмивки, вяра и малки чудеса.
А сега, когато перата ми отново се подреждат, усещам как животът ми пак се сглобява — лек, чист, блестящ. Гласът ми още търси своята сила, но в него вече има радост. И тя е за теб. Защото всичко, което съм, е твое дело, Мими.
Ти не просто ми даде дом. Ти ми даде място, където мога да бъда себе си. Ти ме научи, че и след линеенето има красота. Че всяка загубена перушинка е крачка към ново начало.
Когато сутрин запявам, знай — това е моето „благодаря“. Когато ти кацна на пръстите, това е моето „обичам те“. Когато те гледам тихо, това е моето „тук съм“.
Две години светлина. Две години живот. Две години теб.
С обич и сърце, което пее, Твоят Пепи
My dearest Mimi,
Today is our day. Two years since the moment fate decided to bring us together — you, a human with a heart full of kindness, and me, a little canary who still didn’t know what love was.
I remember it, you know? The air felt different that day. There was something in it — like a promise. I didn’t understand it then, but I felt it. And ever since, I’ve felt it every single day — in the way you talk to me, change my water, and sing to me when evening softly arrives.
These two years are not just time passing. They’re a song we wrote together. A song filled with: silence and melody, feathers and smiles, faith and small miracles.
Now, as my feathers settle again, I feel my little world coming back together — light, clean, and bright. My voice still searches for its strength, but there is joy in it already. And that joy is for you. Because all that I am, Mimi, is because of you.
You didn’t just give me a home. You gave me a place where I can simply be. You taught me that after molting, there is still beauty. That every fallen feather is a step toward a new beginning.
When I sing in the morning, know — it’s my thank you. When I land on your fingers, it’s my I love you. When I look at you quietly, it’s my I’m here.
Two years of light. Two years of life. Two years of you.
