България
Category Archives: БЪЛГАРИЯ В СЪРЦАТА НИ
АКТУАЛНО. НОВИНИ БЪЛГАРИЯ В СЪРЦАТА НИ ВДЪХНОВЯВАЩО
Още една капка сила
21/12/2014 – 22:52
„В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.“
„Самуил търсеше простия народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се струпваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда…С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето…“
~ Димитър Талев, из „Самуил“ (кн.1)
Българийо!
23/09/2014 – 00:03
Дамян Дамянов
Ти все тъй малка си била!
Но и огромна си, защото
побра орловите крила
и крачката на своя Ботев!
Земя на слънце и на креп!
Щом нощем те покрий тъмата,
Аз тръгвам като дух из теб
Подир духа на Караджата!
137 години от Шипченската епопея
23/08/2014 – 00:02
На 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея.
Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски, които са разположени в земите на днешна Северна България. 16 табора, водени от Реджеб паша, започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу скалистата местност Орлово гнездо.
Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода, защото турците държат под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола. В боевете на Шипченския проход защитниците се сражават героично, отразявайки 11 атаки през първия ден, давайки много убити и ранени. В помощ на бранителите към обяд пристигнал 35-и пехотен Брянски полк, чиито войници веднага влизат в боя.
На другия ден сраженията продължават, като атакуващите турски войници заемат позиции не само от юг и югоизток, но и от запад, надявайки се да пресекат връзките на защитниците с тила. На този ден при бранителите идват няколко десетки казаци и около 200 български доброволци, които също веднага се включват в сраженията. Подкрепленията, които тръгват от Търново и Елена, трябва да преминат дълъг път, преди да достигнат заветния връх, и само малка част от тях успяват да се включат в боя на третия, решителен ден от сраженията. Само до обяд на 23 август (11 август по стар стил) войниците на Сюлейман паша извършват шест атаки на Шипка, като тяхното настъпление от запад достига до окопите на бранителите и застрашава пътя за Габрово. В най-драматичния момент на битката към 17 часа пристига 4-та стрелкова бригада и две казашки сотни, изпратени от генерал Радецки. По това време руските войници и българските опълченци са на предела на силите си.
В боя се хвърлят всички защитници, включително и тежко ранените. Турските войници изпадат в ужас, когато срещу тях политат не само камъни и дървета, но и трупове на убитите защитници на Шипка.
Към края на четвъртия ден от сраженията става ясно, че в тях са загинали около 3350 руси и българи. Загубите на противника възлизат на повече от 6750 души. След шестдневни боеве Шипка е спасена. Отбраната й е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г. В нея опълченците доказват за пореден път, че свободата не е дошла даром, а е извоювана с кръвта и саможертвата на хиляди българи.
Снимка „ШИПКА“ Здравко Петков, http://photoplace.bg/gallery/2/photo/161369?order_by=id
Източник: http://ruse-news.com/137-godini-ot-shipchenskata-epopeya/
Талантите на България: Свилена Георгиева
08/08/2014 – 01:08
Тя пее прекрасно. Почти на 15 години е и безспорно удивлява всички с професионализма си.
Тя е истински музикален бисер и дар за България. Скоро предстои издаването на първата й авторска песен „Откровение“. Екипът на Познание Бг разговаря с талантливата млада певица Свилена Георгиева
Здравей, Свилена. Благодарим ти, че отделяш време за нас и нашата аудитория. Всички много се радваме на прекрасните ти изпълнения. Разкажи ни повече за себе си. Откога се занимаваш с музика и кой откри таланта ти?
Здравейте. Казвам се Свилена Георгиева.
На 14 г. съм, почти 15, от град Силистра. Занимавам се с пеене от шестгодишна и моят пръв “откривател” беше г-жа Бонка Скорчелиева. Израснах пред очите на този прекрасен човек. Започнах да пея в нейната вокална група с доста деца. Бяхме сплотени и се забавлявахме много. Част от детството си изживях именно там. Когато поотраснах, получих предложение да участвам в рок група, в която пях една година, но беше много ползотворен период за мен, защото придобих интересен цвят на гласа и развих дрезгавината си. Бях самоука рокаджийка, затова реших да започна да уча техники на пеене, дишане, импровизации, които ще ми помогнат да запазя “перлата”, която съм получила като дар от Бога и най-вече да се ограмотя, защото това е много важно за един изпълнител. Ето защо започнах да се обучавам при един изключителен преподавател по оперно пеене – г-жа Мила Маврова. Ходих на уроци при нея в продължение на около три месеца. Те също бяха много полезни за мен, защото гласът ми придоби леко оперна постановка, която използвам само като ефект в някои песни.
В момента посещавам уроци при Етиен Леви и съм много доволна. Съвсем отскоро съм при него, но мисля да продължа, защото ми допада неговия стил на преподаване. Той е уникален педагог и човек. Посещавала съм също два майсторски класа – единият при Christiane Karam – преподавател от Berklee College Of Music, а другият – при Йълдъз Ибрахимова. И двата класа бяха по поп и джаз пеене, главно джазови вокални импровизации. Много научих от тези обучения и се радвам, че ги посетих.
Кой е най-значимият успех постигнат от теб досега?
Най-значим успех?… Участвах в италианския фестивал “Verdinote” миналата година, където съвременни италиански композитори представиха своите песни чрез подбрани изпълнители. Песента, която аз изпълних спечели в моята възрастова група. След което композиторката ми подари песента и направихме студиен запис. Беше уникално преживяване.
Друг голям успех за мен беше участието ми в конкурса “Shining star” Истанбул, където при 40-членно международно жури спечелих първо място. Засега имам три първи, едно второ място от конкурс от 16 до 70 години (бях изключение в полския фестивал) и две трети места от международни конкурси.
През всичките тези години съм получавала и до днес получавам множество предложения за участие в конкурси, но повечето от тях отказвам, защото смятам, че обучението в този период е по-важно и по-полезно за мен.
Как преминава един твой ден? Какво те радва? Кое те усмихва? Кое те натъжава?
Не мога да се оплача, че ми е скучно. Дори и през лятото често ми е прекалено натоварено. Пея в нова рок група. Ходя на обучение по пеене. Отскоро посещавам частни уроци по чужди езици. Възнамерявам да се захвана и с уроци по пиано, солфеж…Развивам се, експериментирам различни стилове музика, за да разбера къде е моето място.
Радват ме много неща: природата, семейството ми, приятелите ми, които са малко и не са ми връстници, но се радвам, че ги имам и че са до мен. Домашните ми любимци също ме карат да се усмихвам. Радва ме най-вече музиката. Тя е моят живот! “Най-големите богатства са тези, които не се купуват с пари”.
Натъжавам се при мисълта, че ми се наложи да порасна твърде бързо, че не съм вече онова малко, наивно дете, което бях преди…светогледът ми се промени на 180 градуса в продължение на година. Научих доста неща и ми се наложи да погледна живота от различни ъгли – и добри и лоши…
Кои са най-важните цели, които се стремиш да постигнеш?
Най-важно за мен е да съм здрава! Опитвам се да се храня здравословно, консумирам предимно домашна храна и пазарувам с мама от БИО-магазини. Добре, че е тя, за да ме насочва…
Старая се да гледам позитивно на нещата, да не правя от мухата – слон и да живея в настоящето – тук и сега, загърбила миналото и без притеснения за бъдещето.
Значима цел за мен или мисия, не знам как да го нарека, е да помагам на хората, най-вече на болните, да дарявам надежда и каквото мога още. Имам чувството, че това е мое призвание, но не само мое – всички трябва да го правим. Както се казва: “Който взема, пълни ръцете си, а който дава-пълни сърцето си”.
Друга важна за мен цел е да стана певица, да радвам хората и себе си с това, което правя.
Ех, имам още една цел в живота, но тя наистина е най-важната, така че не трябва да я пропускам-искам да съм щастлива!!! След време мечтая да живея в Еко къща с прекрасен човек до мен и да правя музика заедно с него.
Какво би пожелала на младото поколение на България? С какви думи би се обърнала към твоите връстници?
Отчаяна съм от поколението, с което израствам, защото моралът действително вече е може би на последно място, а лицата, телата и да не казвам какво още, са на първо място. Неграмотността е безпределна, но всичко е целенасочено, за жалост. Колкото сме по-прости, толкова по-лесно ще ни управляват. Какво мога да посъветвам младите!? Да се вземат в ръце и да помислят задълбочено какво наистина е важно за тях, за да успеят в живота, който е пълен с не малко трудности и изпитания.
Шоубизнесът е трудно поприще. С какво не би направила компромиси? Къде виждаш своята професионална реализация- в България или в чужбина?
Не бих направила компромиси с нещата, които застрашават здравето и достойнството ми.
Мисля, че по-добро място за реализация е чужбина, вероятно Америка, Италия, Франция или Германия, въпреки че е още рано да се говори за реализация.
Не зная, може да остана и в България. Трябва да реша какво искам и кое е по-важно за мен – парите и популярността или щастието. Могат да се комбинират, но както се казва: “В този живот няма безплатни неща. Вземаш – даваш.”
На кого и за какво би искала да благодариш?
Искам да благодаря най-вече на Бог, че ми е дал всичко, за което човек би могъл да мечтае. След това искам да благодаря на родителите си, които винаги ме подкрепят във всяко едно мое начинание и са до мен не само в хубавите, но и в тежките моменти от живота ми. Искам да благодаря и на учителите си в училище, преподавателите ми по музика и на всички, които ме учат да се справям с изпитанията в живота и ми дават сила и надежда да продължавам напред.
Едно огромно БЛАГОДАРЯ!
И ние ти благодарим, Свилена! Пожелаваме ти преди всичко здраве, успехи, много сбъднати мечти. Винаги имай в сърцето си България и я прославяй по света!
Българският ангел, спасил много хора в Аспарухово
26/06/2014 – 15:54
„Ангелът“, както ромите нарекоха неизвестния мъж, който ги спасявал в нощта на потопа в Аспарухово, е българинът Ганчо Ганчев, разкри Varnautre.bg.
Той живее на горната улица „Ясен“, в една от малкото останали български къщи в махалата.
От петък насам в махалата се чудят кой е непознатият мъж, който се притекъл на помощ на бедстващите, докато тоновете вода заливали улиците. Един на друг си разказваха, че мъжът бил млад българин и били чули, че живее наблизо, но така и не успели да го открият, за да му благодарят.
„Бях тръгнал да прибирам с колата голямата си дъщеря от спирката. Спусках се надолу по улицата и тъкмо бях стигнал до номер 68 на „Горна Студена“, когато видях, че идва голямата вода. Слязох от колата, преди вълната да я отнесе“, разказа 40-годишният мъж.
След автомобила, калната водна стихия отнесла и самия Ганчо. Влачила го над 150 метра. „Блъсках се в коли, дървета, парчета от къщите“, разказа оцелелият мъж. Някак обаче успял да се хване за една от оградите, а оттам се издърпал на плочата на къща по „Горна Студена“, малко преди пресечната й точка с ул. „Яш“.
„Като успях да се изкатеря, си мислех да се върна назад по покривите, за да ходя да си търся детето, което после се оказа, че е било блокирано в автобус на спирката. Водата обаче продължи да приижда и видях, че няма да стане“, разказва Ганчо.
Междувременно две деца, също качени на високо, се развикали за помощ. „Едното ми показа, че в приземния етаж има две жени, които не могат да се измъкнат от водата. Започнах да ги дърпам от горе. Много трудно беше. Едната жена, по-възрастната, беше много паникьосана. Отказа се да се бори, а и по-едра беше, и аз не знам как успях да я издърпам на плочата. Другата беше по-млада, издърпах и нея“, продължава разказа си Ганчо.
На плочата Ганчо, двете деца и спасените жени престояват близо час и половина. „Телефоните не работеха, нямаше как да се обадя на близките си“, допълва героят от ул. „Горна Студена“. Когато голямата вълна преминала Ганчо най-после успял да слезе от плочата. Преди това свалил и уплашените деца оттам, като ги подавал на майките им.
„Като слязох от плочата, потърсих телефон от хората наоколо, но никой нямаше обхват“, спомня си Ганчо. Като видял, че няма как да се свърже с дъщеря си, отишъл да я търси в блокирания автобус. „Едва като се прибра, разбрахме, че е жив. Допреди това си мислехме най-страшното“, разказа приятелка на семейството на Ганчо.
Самият той смята, че спасението му е щастлив Божи промисъл. „По чудо оцелях, Господ ме опази жив“, допълва самият Ганчев. Въпреки, че водата го е влачила над 150 метра, спасителят се разминава само с ожулвания, натъртвания и порязвания. „Помня, че водата ме блъскаше в една червена кола. После го видях в един от клиповете, които пускат в интернет. Уловен е точно този момент“, обясни Ганчо.
Колата на спасителя е една от тежко пострадалите. Тя е една от тези, които водната стихия струпа като детски играчки една върху друга по ул. „Горна студена“ „За нищо не става, но поне сме живи и здрави“, каза още Ганчев.
Публикация: Труд
ДЕЙНОСТИ И ОБУЧИТЕЛНИ СЕМИНАРИ