„В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.“ „Самуил търсеше простия народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се струпваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда…С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето…“ ~ Димитър Талев, из „Самуил“ (кн.1)

Дамян Дамянов Ти все тъй малка си била! Но и огромна си, защото побра орловите крила и крачката на своя Ботев! Земя на слънце и на креп! Щом нощем те покрий тъмата, Аз тръгвам като дух из теб Подир духа на Караджата!

На 21 август 1877 г. (9 август по стар стил) започва една от най-славните страници в българската история – Шипченската епопея. Сраженията за Шипченския проход са описани в стотици книги, публикации и изследвания и голяма част от тях отразяват героизма на неговите защитници. А битката за него е една от най-важните по време на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Най-драматични са дните от 21 до 23 август 1877 г., когато войниците на Сюлейман паша атакуват ожесточено малобройния отряд на генерал Столетов, чиито подчинени трябва да задържат преминаването на османски части на север от Стара планина. В противен случай войската на турския командир би излязла в гръб на руските войски,…

„Ангелът“, както ромите нарекоха неизвестния мъж, който ги спасявал в нощта на потопа в Аспарухово, е българинът Ганчо Ганчев, разкри Varnautre.bg. Той живее на горната улица „Ясен“, в една от малкото останали български къщи в махалата. От петък насам в махалата се чудят кой е непознатият мъж, който се притекъл на помощ на бедстващите, докато тоновете вода заливали улиците. Един на друг си разказваха, че мъжът бил млад българин и били чули, че живее наблизо, но така и не успели да го открият, за да му благодарят. „Бях тръгнал да прибирам с колата голямата си дъщеря от спирката. Спусках се надолу по улицата и тъкмо бях стигнал до номер 68…

Веднъж пътник на кораб забелязал безчисленото множество малки и големи подводни скали, с които било осеяно морето. Той запитал кормчията: – Господин кормчия, как успявате да преминете през това множество скали? Сигурно познавате всеки камък, за да можете да го заобикаляте. – Не, – отвърнал кормчията,- камъните не познавам, но познавам най-дълбоките места, през които може безопасно да се преведе кораба.

~ Автор: Петя Йорданова Апостоле, сега си нужен повече, отколкото преди. Записвай в своето тефтерче малко отляво – дадената дума вчера, отдясно – неизпълнената още, отляво – обещаваните стъпки, отдясно – ненаправените още,     отляво – клетвата за подвиг, отдясно – подвига изпълнен, и направи им сметката, най-правата, че някои сега започнаха да си надписват Славата и да си слагат повече звезди. Апостоле, сега си нужен повече, отколкото преди. Записвай върху страниците тънки, едно до друго всичко запиши: на кой днес поста му е по-висок, отколкото доброто име, на кой днес джоба му е по-дълбок, отколкото душата му човешка, на кой са повече сега словата, отколкото на другите делата……

Автор: Николина Милева Застроиха земята, Василе. Асфалтираха твойте мечти. А февруари се дръпна безсилен и се скри, по-виновен се скри. Издълбаха небето, Василе, ще достигат навярно до Бог, да го молят за друго бесило, че не стига един лъвски скок. Днес не стига, не стига, Василе, да си лъв трябват много коли и пари трябват много, Василе не мечти, а пари, а пари. Днес не пеят за тебе, Василе, пее някакъв странен Васил, за жени и мъже, по бикини, кой се влюбил и кой се напил. Е, дано да не гледаш, Василе, за какво си се борил до кръв, че останал би сляп и безсилен, че наметнал би сам смъртна…

НАРИЧАТЕ БОТЕВ ИДИОТ… ИЗХВЪРЛЯТЕ ОБРАЗА МИ НА БОКЛУКА… НАРОДЕ????

„Проблемът не е, че шепа студенти са окупирали СУ, проблемът е, че шайка мутри са превзeли България.“ ~ Статус във Facebook, 27 януари 2014 г. след 7 месеца протести…