„Знаят ли в ЕС
колко много таланти има в България?
И колко малко ги цени тя…“

~ Марко Семов

В памет на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил в Неврокопска епархия се провеждат серия от концерти „Рождественски песнопения”, на 15 декември – Благоевград, на 27 декември в гр. Банско, на 28 декември в гр. Петрич, на 29 декември в гр. Сандански, а на 30 декември в гр. Гоце Делчев. Преди всеки концерт се изнася беседа за Рождество Христово от проф. Иван Желев, богослов. Рождественските песнопения изпълнява митрополитски хор „Йеромонах Неофит Рилски“ към Неврокопската света митрополия, с диригент г-н Иоанис Папахронис. Песнопенията пренесят всички в духа на Рождество Христово и затрогват с умилението на светогорското звучене.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил,
хор „Йеромонах Неофит Рилски“ е създаден през 2007 г. Съставен е от участници в курса за изучаване на църковни песнопения на византийска невмена нотация, организиран от Неврокопска митрополия. Негов ръководител и диригент е г-н Иоанис Папахронис, известен протопсалт и продължител на светогорската традиция в източното църковно пеене.

Многобройни са делата за слава Божия, които блаженопочиналия и приснопаметен Неврокопски митрополит Натанаил прeдприе за краткия си земен житейски път. България изгуби един истински архипастир и духовен водач, който полагаше живота си за вярата в Бога и доброто на хората.
Но днес таим в сърцата си надеждата, че имаме на небето нов молитвеник и застъпник за българския народ и Отечество.
Вечна и блажена да бъде паметта му и винаги да имаме светите му молитви!

Автор: Миглена Лалова

Защото вас ви няма, затова –
ще пребиват, като кучета децата ви.
Негодниците, ненаситили се с власт,
защото липсвате – те нека газят…

Защото си мълчите, затова –
ще ви се хилят от екраните,
те охолстват в паралелен свят,
вие стягайте коланите!

Защото спите, затова
чернеем под обсади и блокади –
на каски, щитове…Война?!
Децата ни ги влачат по площада…

 
Защото все ви няма, затова
не питайте България къде е.
Бог да пази нашата земя!
А вие се покривайте и спете!…

Текст: Любен Каравелов,
музика Георги Горанов
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

Автор: Живка Жекова-Петрова ©
Не, ти не може да си само минало,
макар и от мечтите по-обичано,
ти – моето едничко неизстинало
огнище – връзката ми с Вечното.

Аз помня първата си среща с тебе,
когато притаила дъх четях „Под игото“
и настоящето ми стана много дребно,
като сюжет от скучна булевардна книга.

Но ти не си и рафт от библиотеката,
в която Аспарух и Калоян живееха,
и още хиляди лица, които днеска
в живота си пак искам да открия.

„Земя като една човешка длан“ си уж,
а все по-малко хора те побират
в сърцата си. И брат на брат е чужд,
и корените си сами убиваме.

Но все пак там – в мостовете на Фичето,
в шевиците останали от баба ми,
със ритъма звънлив на ръченицата
и мириса на млякото и хляба

възкръсва тялото ти. С поглед жаден
прегръщам раменете ти – Балкана,
и търся твоите очи – реки разплакни,
и питам се лъв ли си ти или си рана.

О, Лъв си ти! Макар и изкорубена,
ограбвана, оплювана, продавана,
за мен ще си останеш кръстопътя,
през който моите мечти минават.

Това, че имах пътища в сърцето си,
които ме довеждаха при тебе,
предпазиха от греха коленете ми
и аз не ги подвих пред чуждоземното.

Човек не е дърво, но, ако иска
като птиците да е свободен,
дори вместо ръце криле да има,
той няма да лети щом няма корен.