Е, поопърлен разбира се, с обгоряла душа от тичане, но жив!
Правиш 100 кръга в кръговото си житие
и… си сядаш на задника.
Вече не тичаш.
Не бързаш.
Нищо не гониш.
Децата големи. Къщата също, но живееш само в една стая.
Не ти се работи толкова, свършил си я всичката…
Колкото можеш…
Колкото-толкова…
Утре ако е живот и здраве пак!
Не поглеждаш часовника, какво да му гледаш – часовник като часовник.
Гледаш да се насладиш на това, което имаш – слънце, двор, градинка и няколко животинки, които те обичат…
Имаш хляб,
Имаш подслон, имаш и хора, които те обичат.
Дърпаш чертата…
Що е било това тичане толкова?…
И защо не си се спрял?!
Защото е трябвало да се спънеш и да разбереш, че не всичко е тичане… Иска си и запиране, ама навреме!
Да, ама…първо трябва да платиш, че е да го осъзнаеш.
И да минеш онези 99 кръга на плиткото ти предишно мислене.
Вече не бързаш… Колкото – толкова… Които – те!
Каква файда и от калабалък, повечето са публиката, която или ще заплаче с теб или ще се присмее на падането ти.
Хора за всичко си има.
Държиш все по-малко и все избрани около теб… Здравей, здрасти и толкова!
Другите, които са ти на сърце си ги побираш в душата.
Да ти топлят и да ги топлиш и ти.
Сърбал си и горчивото и соленото, че и отровното.
Факири на поглъщането сме станали.
Режеш предателството, режеш компромисите, режеш от себе си и като погледнеш – касапница станало. Парчетата ти разхвърляни навсякъде през годините.
Събереш каквото останало и погледнеш пак – че то си е много, което имаш!
Стисваш го и му се радваш. Другото-бош лаф.
Като се спънеш и като се сринеш и те изгори няколко пъти, пусти огън, знаеш какво искаш.
Всъщност… искаш толкова малко.
Едно легло, къшей хляб да не нагарча, един покрив над главата ти и една шепа сладост в думите.
И вместо илачи – очи, които да лекуват.
Дръпнеш чертата – достатъчно е!
Нататък… каквото даде Господ, макар че хората се обезвериха, но търсят присъствието Му, когато са без надежда или когато искат да обгърне с милостта си свидните им…
Толкова!
Яжте сладко залъка си.
Тичайте след хубави нещица.
И ламтете само за здраве.
Другото си е лакомия.
_____________
@Любов и Щастие
Автор: Таня Маркова
Permalink|Коментарите са изключени за Цял живот човек тича
„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ e световна платформа-фестивал, която за втора година привлича в София, филми с остро социална тематика от цял свят. Специалният фокус на фестивала е с насоченост към жените, създаващи кино, както и каузата, зад която застава „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ – срещу домашното насилие във формите му – над жените и над децата. Втори основен акцент на фестивала е опазването на околната среда. Разговаряме с Ефемия Фард – кинорежисьор, създател и вдъхновител на фестивала Golden FEMI Film Festival. Ефемия Фард е сценарист и режисьор на документални, анимационни и игрални филми с награди и излъчвания в над сто и двадесет фестивала в САЩ, Великобритания, Италия, Украйна, Индия, Иран, Китай, Кралство Йордания, Мароко, Тунис, Казахстан, Бангладеш, Нигерия, Германия, Колумбия и др. Талантливата българка освен всичко изброено дотук е и действащ адвокат, има магистърска степен по „Здравен мениджмънт“ от Медицински университет София, хореограф е на балет, сценарист и режисьор е на множество престижни събития, като: Парижки бал, концерти на МОМ на ООН за България, драматург е на „Ефектът Галатея“ в Музикален и балетен център „Стефан Македонски“ с Балет „Арабеск“.
На 10 юни ще е официалната церемония по награждаването и наградените филми ще се излъчват в „София Балкан Палас“ (бившият хотел „Шератон“) и зала „Артемис“
Отличените филми от фестивала ще бъдат представени на 11 юни 2023 г. в кино „Люмиер“, НДК.
Същевременно в залата на новооткрития „АРТ ХОТЕЛ 158“, която е прекрасно оборудвана ще бъдат излъчвани многократно наградените филми.
Билети за събитието в кино „Люмиер“ на 11 юни ще се продават в билетен център НДК.
За кинопрожекциите на наградените филми в „АРТ ХОТЕЛ 158“ също ще се продават билети, като за там е предвиден един по-свободен достъп за възприятие на киното, т.е зрителите ще могат по време на гледането на филма да си поръчат примерно чаша вино, ще има специално отделение за пушачи, които биха искали, докато гледат да запалят цигара.
– Благодарим Ви за отделеното време в доста натоварения Ви график да имаме възможността да поговорим с Вас за предстоящото второ издание на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ и основните послания, които той носи. Поздравления, за огромната отговорност, която сте поели – да дадете гласност и визия, издигайки на международен филмов форум такъв глобален социален проблем, какъвто е насилието срещу жени и деца.
Колко генерален проблем е насилието?
Насилието над жените е генерален проблем и в България, и в световен план и според мен е една от причините, заради която настъпва демографския срив специално в България. Защото няма как да се раждат деца, когато жените са бити. Насилието не е само физическо, не е само първия шамар или първата кръв, до която се стига след боя. Боят има много лица, и икономическо, и психологическо и социално, най-разнообразни са. Напоследък се говори много, не защото мъжете искат да потвърдят съществуването на това социално заболяване, не казвам, че то е проблем, то не е проблем, то е болест, говори се много, защото за съжаление статистиката изважда толкова печални резултати, че от началото на 2023 година досега в България има 11 убити жени от техните партньори.
Юридическата закрила според закона може да проработи пълноценно само ако насилника е съпруг. Ако той е само партньор в живота няма как тази правна структура да проработи. Но в която и посока да разглеждаме този проблем той е с ужасяващи последствия, защото 11 убити български жени, които са млади и които трябваше да бъдат съпруги, те няма да бъдат майки най-малко на 11 деца, които няма да се родят. И това всичко е на фона на факта на намаляването ни, да не кажа изчезването ни, като нация, което не е само заради миграцията на младите хора към други държави.
Основната тема на второто издание на Golden FEMI Film Festival пак е срещу насилието над жените, срещу домашното насилие и в една по-широка форма, защото насилието над жените рефлектира и върху децата, то не е отделен проблем. Всичко, което се случва след затварянето на вратата и след като семейството остане насаме със себе си е от значение. Рефлексията върху децата е може би още по-зловеща, защото тя ще провокира създаването или на нови насилници, ако момченцата решат да възпроизвеждат модела на бащата, или на нови жертви, ако момичетата познават само този модел, в който майка им е унижавана, бита, убивана даже, т.е те ще го възприемат, като свой. И когато ме питат, този фестивал, който получава все по-голямо международно признание и популярност дали ще смени темата си в бъдещи издания, с голяма радост бих направила такава смяна, но докато съществува този проблем това ще е акцент на фестивала. И наистина, когато този проблем изчезне с удоволствие ще поставяме и други теми. Но важна част от селекцията и избора на фестивални филми, извън проблематиката с насилието над жените, е и факта, че се разглеждат филми на жени режисьори, сценаристи, продуценти, защото техният начин на мислене, техният поглед е различен от мъжкия свят на киното. Определено филмите са различни, когато жената е режисьор, сценарист, оператор, продуцент от това, което мъжете създават, като кино.
– Има ли някакви работещи, превантивни решения в света по проблема с насилието ?
В Америка имат прекрасно решение по въпроса. Държавата е построила жилища от тип кризисни центрове, но не както е в България неправителствени организации и фондации да ги управляват. Държавата е застанала зад тези кризисни центрове, в които когато една жена има нужда да бяга, за да не бъде убита, но дори и когато бяга, за да не бъде бита, което също е основание да търси място, където да се спаси, тази жена получава безусловна протекция, където да живее с децата си. Това е първа крачка, която трябва да се случи и има такъв проект на Георги Георгиев, който е председател на Софийски общински съвет, който създаде клиника срещу домашно насилие. Идеята е жените да получават юридическа помощ, т.е адвокати да работят по техните правни казуси и тази дейност трябва да се разшири. Би било добре, ако можем да повторим примера на САЩ, и да бъде създадена такава база, в която жените реално да могат да отидат и в съответния период, в който трябва да се откъснат от насилника, да имат покрив над главата предвид, че бягат и с децата си. Някои от тях, ако са домакини и не разполагат с финансова възможност, не биха могли да се откъснат, ако нямат подкрепа от държавата. Така че, когато икономическият фактор принуждава жените да стават жертви непрекъснато, до степен да бъдат убивани, мисля, че държавата сериозно трябва да се ангажира и да има една твърда политика по този въпрос. Хубаво е, че г-жа Илияна Йотова стои зад тази битка, която водим. Тя го приема и като лична кауза, не само от позицията на вицепрезидент. Това е много важно, защото когато жените чуват, че една жена на такъв пост застава зад тази кауза и се бори за нея, те ще имат също увереност да продължат да се борят.
– Тук е момента да представим и да включим в разговора ни и двадесетгодишния Джоузеф Фард, който е директор комуникация, реклама и графичен дизайн. Джоузеф отговаря и за компютърния дизайн на цялостната визия и концепция на фестивала, подпомага процеса, като фотограф и като съставител на текстови съдържания. Джоузеф, как виждате Вие проблема с насилието, като човек, представител на по-младото поколение?
Някои насилници може би не осъзнават това, което правят, че е насилие над жената, тъй като, ако в семейството са имали този пример, те или го репликират, като насилници, или като жертви и този цикъл просто продължава. Нещо много интересно, което наблюдавам е, че много хора се дразнят от видеа в YouTube и Facebook по отношение на новата вълна феминизъм, а те се дразнят, тъй като не се гледат проблеми, които наистина са важни а се гледат неща, които нямат много значение. Има хора, които се възползват тази тенденция, за да стават известни и популярни, а това, което ние правим, е да се акцентира на истинската същност на феминизма,т.е равенство на половете без значение дали е в работна или домашна среда. Най-малкото нещо, което един мъж или един съпруг може да направи, е да се включи при почистването на къщата. Това не е само работа за жената, а за всички членове на семейството. В днешно време жените получават заплати и повечето жени нямат време да бъдат домакини в по-развитите държави. За щастие започва да се изравнява финансовия статус на мъжете и жените. И след като финансовия аспект се е изравнил трябва и семейния аспект също да се изравнява по отношение на грижата за децата, грижата за къщата.
Хората не обичат да слушат за проблема с насилието, ние затова се опитваме чрез изкуство да показваме този проблем. Но в днешно време, колкото и да казваме, че нещата се учат от родителите, реално социалните медии имат най-голямо влияние и най-силно посланията се предават през тях, защото като излязат навън децата най-често са пред екраните на телефони, таблети и цял ден си скролват. Социалните медии са основен начин дадена тема да стигне до по-младите поколения.
Ефемия Фард:
Границата на търпимост е толкова сериозно паднала, че се промъква всякакво насилие без да го определим, като такова. Просто рецепторите ни вече до такава степен са прегорели от видео съдържания с огромна доза насилие, че не го разпознаваме, като такова. Но наистина социалните мрежи остават най-бързия път да се стигне до отделния човек.
– Приключихте ли със селектирането на филми за фестивала?
Процесът по селекция на филми за фестивала още не е приключил, защото бяхме изненадани от огромния брой филми, които ни бяха изпратени от 122 държави. 2828 филма са ни изпратени, но реално са много повече. Ще бъдат публикувани заглавията на селектираните филми и на наградените, които ще бъдат излъчени. Същевременно наши партньори са район Нови Искър и район Банкя на Столична община и в техни фестивали, които ще бъдат обвързани с нашето филмово съдържание, също ще бъдат излъчени за жителите на тези райони, като по този начин опитваме да развием тезата, че изкуството не се случва само в центъра но и по периферията.
Нашата медийна стратегия е подкрепена от Столична община.
Сериозното съдействие от Столична община е и по отношение на рекламната ни кампания, както и подкрепата от „МОУШЪН АРТС“ ООД (МЕТРОРЕКЛАМА)
Също така продължаваме инициативата подета от първото издание на фестивала по отношение на зелената идея – ще садим дървета по проекта, като сме предивидили 50 дъбови фиданки, но имаме готовност да засадим и много повече.
Интересното във второто издание на Golden FEMI Film Festival e, че имаме огромната подкрепа на Италианския културен институт. Те работят непрекъснато с нас и се радваме на тяхното активно съдействие.
Като тук искам да спомена името на г-жа Мария Маца, както и на посланичката на Италия в София – Н. Пр. г-жа Джузепина Дзара.
Благодарение на тяхната подкрепа и съдействие ни е предоставен за излъчване един великолепен италиански филм, който е с номинация за Оскар. Той ще бъде представен пред българска публика в кино „Люмиер“, НДК.
Благодарение на посолството на Дания, които също много ни помагат, ни бе предоставена невероятна селекция от филми от Датския филмов институт – сред които филми, които са с номинации за Оскар и филми спечелили престижната награда.
Проведени са разговори и с Н. Пр. г-жа Закия ел Мидауи – посланик на Кралство Мароко, която е гост на фестивала.
Австрийското посолство също ни оказва сериозна подкрепа за взаимодействие с австрийски продуценти, които работят над филми с тази тематична насоченост.
Изобщо откликът тази година, и на ниво независимо кино, но и на ниво национални филмови центрове и институти към държавите е много сериозен. Аржентина за втора година също участват, като ни предоставят филм, който е с номинация за Оскар. Тазгодишното издание на фестивала Golden Film FEMI Festival обещава едно много звездно присъствие на филмови продукции.
– Международният отклик е наистина огромен след първото издание на фестивала през миналата 2022 година. Това е видимо и от видеопосланията, които ви изпращат от целия свят. Има ли подобни фестивали в други страни?
Това е нова тема и можем да кажем реално, че България е водеща, като позиция за такъв фестивал. Много сериозно с бързи темпове се разраства всичко. Поради факта, че се случва на малко други места имаме и тази огромна, световна подкрепа.
Ние показваме пред света и учим другите, как може да се решава социален проблем чрез изкуство. Всички адмирират това и изпращат видеа с прекрасни думи за София, за България на английски, на испански, на китайски, на всякакви езици. И това е поток от положителна енергия към нашата държава, т.е ние даваме нещо на света и показваме, че нашата държава има волята да решава такива въпроси.
Видеопосланията, които получаваме са с думи на огромна, огромна любов към България. Всички те казват: „Поздравяваме ви за фестивала, поздравяваме София, поздравяваме България!“. И това върви на всички езици от всякакви държави, 122 държави е огромно количество! Хубавото е, че медиите и на тези държави, от които се изпращат филми и особено пък селектирани и наградени заглавия увеличават медийния отзвук в техните държави. Това реално геометрично умножава ефекта от посланията, които се изпращат от фестивала.
– Колко е важна екипността, за да има такъв успех подобно грандиозно събитие, като „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“? И каква е ролята на красивия спектакъл, който съпровожда церемонията по награждаването на филмите?
Интересното е, че всеки, който чуе за провеждането на фестивала и е положително настроен, има желанието да работи за промяна на ситуацията и за преборването на това социално заболяване, буквално кой с каквото може помага. Точно по примера на птиците, когато строят своето гнездо и всеки донася по една пръчица или по едно листенце, или сламка и огражда гнездото. Всеки, с каквото може подпомага да се случат нещата. Екип, който действа в синхрон и правилно е най-доброто, което може да се случи на един фестивал. Ние го имаме. Имаме и много доброволци(студенти, ученици), които с голямо желание се включват и помагат. Някои от тях са и участници в балета.
Много е важно, когато се говори за една такава тема, която е болезнена, мъчителна, свързана с насилие ние да опитваме да решим въпроса по един красив начин, т.е хората по време на самата церемония по награждаването да не мислят за тази жестока проблематика, а по-скоро да опитват да я променят чрез средствата на красотата, на танца. И наистина има спектакъл по време на награждаването. Целият спектакъл се излъчва към създатели на киното от всичките тези 122 държави и всички те се вълнуват, кой филм ще бъде награден, но и гледат целия този спектакъл и цялата церемония, която се провежда, в която участват и български актьори, и продуценти и режисьори от други държави. Международното ниво става все голямо и все повече държави реално изпращат своето филмово съдържание и се включват към фестивала. Ние се опитваме точно този болезнен въпрос да го представим в една форма, в която хората да искат да участват, а не да го отбягват със стигмата, с която обикновено тази проблематика е свързана. Стремим се да покажем пред света красотата на България, на София и че начина, по който провеждаме фестивала тук в София е конкурентно способен на най-големите фестивали, които се провеждат по света.
От първостепенно значение е и огромната подкрепа, която получавам от страна на семейството ми. Ако на човек в семейството не му се случват нещата и няма подкрепата, никъде не могат да му се случат. Може би именно за това е важно семейната среда да бъде омиротворена, защото тогава и цялата производителност на всички хора ще се увеличи и ще бъде пълна и със щастие а не с тъга и мъка, както би била при варианти на бити или още по-лошо: убити жени.
– Как можем да подкрепим зелената инициатива на фестивала, темата за екология?
Ефемия Фард:
Ако някой ни изпрати цветя за засаждане ще бъде чудесно, защото развиването на темата за екология и да направим по-чист въздуха, който дишаме, ако бъде подкрепен с реални усилия не само с лозунги ще имаме и реални резултати от провеждането на това прокламиране. Когато се засажда гора нивата на кислород се увеличават. С всяка година ще правим и още по тази тема, но същевременно ще променяме и въздуха, който дишаме към по-добър. Ако някой реши да ни изпрати цветя за засаждане освен, че ще бъде част от Golden FEMI Film Festival, реално и ще засадим още една алея на славата, както това се случи в Докторската градина през миналата 2022 г., която цветна алея днес може всеки да отиде на място, да види и да й се наслади.
Джоузеф Фард:
Аз искам още нещо да кажа за фестивала. Нашият фестивал всъщност е място, където всеки може да се чувства включен, да се почувства на мястото си. Това е една защитена територия, сигурно място. Ние имаме много филми, които са от хора със специални потребности, например филм от хора със синдром на Даун. Това е много интересно да се види, защото нашият фестивал реално дава глас на тези, които нямат.
Хората със специални нужди е още една голяма социална тема, за която няма все още нужната гласност и ангажираност, даже нашите тротоари не са пригодени за хора, които имат проблеми с ходенето, за хора в инвалидни колички, за майките с детски колички.
– Благодарим Ви за всичко, което споделихте с нас! Пожелаваме Ви успех на второто издание на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“! Надяваме се да имате още по-огромен отклик на международно ниво, за да може посланията на фестивала да стигнат до максимално широк кръг хора!
Важно за нас е да се чуе за фестивала, по-важния въпрос е социалното послание, което той носи, да достигне до най-много зрители и особено, защото жените разпознават проблема. Те няма нужда да бъдат убеждавани. Най-малко на всяка трета българска жена това й се случва, за което говорим, но когато мъжката аудитория бъде привлечена към този проблем и те станат зрители а впоследствие и съпричастни това би бил истинския успех на фестивала.
(Интервюто подготви и провде екип на Познание-Бг, април 2023 г.)
_____________________
* За второто издание на фестивала „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ през 2023 г., филми бяха изпратени от: България, Франция, Испания, Дания, Италия, Великобритания, Австрия, Полша, Румъния, Германия, Аржентина, Мексико, Канада, Гърция, Китай, Украйна, Иран, Индия, САЩ, Португалия, Коста Рика, Тайван, Филипините, Египет, Индонезия, Южна Африка, Пакистан, Чехия, Република Корея, Унгария, Швейцария, Бразилия, Нигерия, Израел, Чили, Австралия, Сърбия, Холандия, Япония, Армения, Ангола, Узбекистан, Киргизстан, Ирак, Бангладеш, Ливан, Колумбия, Австрия, Казахстан, Нидерландия, Финландия, Тунис, Малайзия, Хърватия, Белгия, Афганистан, Мароко, Беларус, Обединени арабски емирства, Швеция, Словения, Словакия, Перу, Норвегия, Йордания, Азербайджан, Венецуела, Тайланд, Сирия, Шри Ланка, Сингапур, Ирландия, Естония, Камерун, Босна и Херцеговина, Албания, Катар, Македония, Хонконг, Гана, Еквадор, Турция, Куба, Алжир, Уганда, Саудитска Арабия, Руанда, Нова Зеландия, Непал, Молдова, Малта, Мали, Кения, Гватемала, Грузия, Доминиканска република, Кипър, Зимбабве, Виетнам, Таджикистан, Сенегал, Пуерто Рико, Парагвай, Палестина, Оман, Монголия, Монако, Макао, Люксембург, Литва, Френски южни и антарктически територии, Ел Салвадор, Кот д’Ивоар, Демократична република Конго, Република Конго, Буркина Фасо, Боливия, Бенин, Бахрейн и др.
Permalink|Коментарите са изключени за Филмов фестивал събира 122 държави в България
„Няма значение колко бързо тичаш,
ако не тичаш в правилната посока.“
(Джеф Леви)
Когато не можем да оценим това, което имаме – някой друг ще го оцени.
Понякога очите ни се отварят от места,
които не очакваме. Както, когато видим дете, което се радва на капките дъжд, а ние ругаем, че не сме си взели чадъра.
И е просто и не е.
Защото много „умни” сме станали.
Защото сме престанали да виждаме отвъд злободневието си,
защото сърцата ни са станали на камък и всеки се мисли
за единствения прав в света. Виждаме само себе си,
а другите са само за това, за да ни има нас.
Защото на нас трябва да ни е удобно.
Опустошени психики, разбити взаимоотношения – деца и големи – живеещи без опорни точки и без ценности.
Без критерии за вяра, добро и зло, без понятие за обич, приятелство и саможертва.
Трагедията и самотата на днешния човек.
И когато не може да ни докосне един изгрев или една песен на птица в гората –
ние сме станали по-жалки и от прахта.
И когато не можем да оценим човека до нас –
не се стараем да надникнем в сърцето му, да видим радостите и сълзите му –
животът ни вече е станал нанадолнище от депресии и сърдити настроения
И е просто и не е.
Защото сами избираме посоката на тичането си – а посоките могат да бъдат правилни и погрешни.
Един миг на обич или злоба понякога могат да обърнат цял един живот.
И никой не е виновен за това, което сами избираме да бъдем.
Permalink|Коментарите са изключени за Колко бързо тичаш?
ДЕЙНОСТИ И ОБУЧИТЕЛНИ СЕМИНАРИ