Category Archives: ВДЪХНОВЯВАЩО

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Филмов фестивал събира 122 държави в България

Ефемия Фард

Над 2 800 филма от 122 държави са изпратени за второто издание на Golden FEMI Film Festival.

„ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ e световна платформа-фестивал, която за втора година привлича в София, филми с остро социална тематика от цял свят. Специалният фокус на фестивала е с насоченост към жените, създаващи кино, както и каузата, зад която застава „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ – срещу домашното насилие във формите му – над жените и над децата. Втори основен акцент на фестивала е опазването на околната среда. Разговаряме с Ефемия Фард – кинорежисьор, създател и вдъхновител на фестивала Golden FEMI Film Festival.
Ефемия Фард е сценарист и режисьор на документални, анимационни и игрални филми с награди и излъчвания в над сто и двадесет фестивала в САЩ, Великобритания, Италия, Украйна, Индия, Иран, Китай, Кралство Йордания, Мароко, Тунис, Казахстан, Бангладеш, Нигерия, Германия, Колумбия и др. Талантливата българка освен всичко изброено дотук е и действащ адвокат, има магистърска степен по „Здравен мениджмънт“ от Медицински университет София, хореограф е на балет, сценарист и режисьор е на множество престижни събития, като: Парижки бал, концерти на МОМ на ООН за България, драматург е на „Ефектът Галатея“ в Музикален и балетен център „Стефан Македонски“ с Балет „Арабеск“.

На 10 юни ще е официалната церемония по награждаването и наградените филми ще се излъчват в „София Балкан Палас“ (бившият хотел „Шератон“) и зала „Артемис“
Отличените филми от фестивала ще бъдат представени на 11 юни 2023 г. в кино „Люмиер“, НДК.

Същевременно в залата на новооткрития „АРТ ХОТЕЛ 158“, която е прекрасно оборудвана ще бъдат излъчвани многократно наградените филми.
Билети за събитието в кино „Люмиер“ на 11 юни ще се продават в билетен център НДК.

За кинопрожекциите на наградените филми в „АРТ ХОТЕЛ 158“ също ще се продават билети, като за там е предвиден един по-свободен достъп за възприятие на киното, т.е зрителите ще могат по време на гледането на филма да си поръчат примерно чаша вино, ще има специално отделение за пушачи, които биха искали, докато гледат да запалят цигара.

– Благодарим Ви за отделеното време в доста натоварения Ви график да имаме възможността да поговорим с Вас за предстоящото второ издание на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ и основните послания, които той носи. Поздравления, за огромната отговорност, която сте поели – да дадете гласност и визия, издигайки на международен филмов форум такъв глобален социален проблем, какъвто е насилието срещу жени и деца.
Колко генерален проблем е насилието?

Насилието над жените е генерален проблем и в България, и в световен план и според мен е една от причините, заради която настъпва демографския срив специално в България. Защото няма как да се раждат деца, когато жените са бити. Насилието не е само физическо, не е само първия шамар или първата кръв, до която се стига след боя. Боят има много лица, и икономическо, и  психологическо и социално, най-разнообразни са. Напоследък се говори много, не защото мъжете искат да потвърдят съществуването на това социално заболяване, не казвам, че то  е проблем, то не е проблем, то е болест, говори се много, защото за съжаление статистиката изважда толкова печални резултати, че от началото на 2023 година досега в България има 11 убити жени от техните партньори.
Юридическата закрила според закона може да проработи пълноценно само ако насилника е съпруг. Ако той е само партньор в живота няма как тази правна структура да проработи. Но в която и посока да разглеждаме този проблем той е с ужасяващи последствия, защото 11 убити български жени, които са млади и които трябваше да бъдат съпруги, те няма да бъдат майки най-малко на 11 деца, които няма да се родят. И това всичко е на фона на факта на намаляването ни, да не кажа изчезването ни, като нация, което не е само заради миграцията на младите хора към други държави.

Основната тема на второто издание на Golden FEMI Film Festival пак е срещу насилието над жените, срещу домашното насилие и в една по-широка форма, защото насилието над жените рефлектира и върху децата, то не е отделен проблем. Всичко, което се случва след затварянето на вратата и след като семейството остане насаме със себе си е от значение. Рефлексията върху децата е може би още по-зловеща, защото тя ще провокира създаването или на нови насилници, ако момченцата решат да възпроизвеждат модела на бащата, или на нови жертви, ако момичетата познават само този модел, в който майка им е унижавана, бита, убивана даже, т.е те ще го възприемат, като свой. И когато ме питат, този фестивал, който получава все по-голямо международно признание и популярност дали ще смени темата си в бъдещи издания, с голяма радост бих направила такава смяна, но докато съществува този проблем това ще е акцент на фестивала. И наистина, когато този проблем изчезне с удоволствие ще поставяме и други теми. Но важна част от селекцията и избора на фестивални филми, извън проблематиката с насилието над жените, е и факта, че се разглеждат филми на жени режисьори, сценаристи, продуценти, защото техният начин на мислене, техният поглед е различен от мъжкия свят на киното. Определено филмите са различни, когато жената е режисьор, сценарист, оператор, продуцент от това, което мъжете създават, като кино.

– Има ли някакви работещи, превантивни решения в света по проблема с насилието ?

В Америка имат прекрасно решение по въпроса. Държавата е построила жилища от тип кризисни центрове, но не както е в България неправителствени организации и фондации да ги управляват. Държавата е застанала зад тези кризисни центрове, в които когато една жена има нужда да бяга, за да не бъде убита, но дори и когато бяга, за да не бъде бита, което също е основание да търси място, където да се спаси, тази жена получава безусловна протекция, където да живее с децата си. Това е първа крачка, която трябва да се случи и има такъв проект на Георги Георгиев, който е председател на Софийски общински съвет, който създаде клиника срещу домашно насилие. Идеята е жените да получават юридическа помощ, т.е адвокати да работят по техните правни казуси и тази дейност трябва да се разшири. Би било добре, ако можем да повторим примера на САЩ, и да бъде създадена такава база, в която жените реално да могат да отидат и в съответния период, в който трябва да се откъснат от насилника, да имат покрив над главата предвид, че бягат и с децата си. Някои от тях, ако са домакини и не разполагат с финансова възможност, не биха могли да се откъснат, ако нямат подкрепа от държавата. Така че, когато икономическият фактор принуждава жените да стават жертви непрекъснато, до степен да бъдат убивани, мисля, че държавата сериозно трябва да се ангажира и да има една твърда политика по този въпрос. Хубаво е, че г-жа Илияна Йотова стои зад тази битка, която водим. Тя го приема и като лична кауза, не само от позицията на вицепрезидент. Това е много важно, защото когато жените чуват, че една жена на такъв пост застава зад тази кауза и се бори за нея, те ще имат също увереност да продължат да се борят.


– Тук е момента да представим и да включим в разговора ни и двадесетгодишния Джоузеф Фард, който е директор комуникация, реклама и графичен дизайн. Джоузеф отговаря и за компютърния дизайн на цялостната визия и концепция на фестивала, подпомага процеса, като фотограф и като съставител на текстови съдържания. Джоузеф, как виждате Вие проблема с насилието, като човек, представител на по-младото поколение?

Някои насилници може би не осъзнават това, което правят, че е насилие над жената, тъй като, ако в семейството са имали този пример, те или го репликират, като насилници, или като жертви и този цикъл просто продължава. Нещо много интересно, което наблюдавам е, че много хора се дразнят от видеа в YouTube и Facebook по отношение на новата вълна феминизъм, а те се дразнят, тъй като не се гледат проблеми, които наистина са важни а се гледат неща, които нямат много значение. Има хора, които се възползват тази тенденция, за да стават известни и популярни, а това, което ние правим, е да се акцентира на истинската същност на феминизма,т.е равенство на половете без значение дали е в работна или домашна среда. Най-малкото нещо, което един мъж или един съпруг може да направи, е да се включи при почистването на къщата. Това не е само работа за жената, а за всички членове на семейството. В днешно време жените получават заплати и повечето жени нямат време да бъдат домакини в по-развитите държави. За щастие започва да се изравнява финансовия статус на мъжете и жените. И след като финансовия аспект се е изравнил трябва и семейния аспект също да се изравнява по отношение на грижата за децата, грижата за къщата.

Хората не обичат да слушат за проблема с насилието, ние затова се опитваме чрез изкуство да показваме този проблем. Но в днешно време, колкото и да казваме, че нещата се учат от родителите, реално социалните медии имат най-голямо влияние и най-силно посланията се предават през тях, защото като излязат навън децата най-често са пред екраните на телефони, таблети и цял ден си скролват. Социалните медии са основен начин дадена тема да стигне до по-младите поколения.

Ефемия Фард:

Границата на търпимост е толкова сериозно паднала, че се промъква всякакво насилие без да го определим, като такова. Просто рецепторите ни вече до такава степен са прегорели от видео съдържания с огромна доза насилие, че не го разпознаваме, като такова. Но наистина социалните мрежи остават най-бързия път да се стигне до отделния човек.


– Приключихте ли със селектирането на филми за фестивала?

Процесът по селекция на филми за фестивала още не е приключил, защото бяхме изненадани от огромния брой филми, които ни бяха изпратени от 122 държави. 2828 филма са ни изпратени, но реално са много повече. Ще бъдат публикувани заглавията на селектираните филми и на наградените, които ще бъдат излъчени. Същевременно наши партньори са район Нови Искър и район Банкя на Столична община и в техни фестивали, които ще бъдат обвързани с нашето филмово съдържание, също ще бъдат излъчени за жителите на тези райони, като по този начин опитваме да развием тезата, че изкуството не се случва само в центъра но и по периферията.
Нашата медийна стратегия е подкрепена от Столична община.
Сериозното съдействие от Столична община е и по отношение на рекламната ни кампания, както и подкрепата от „МОУШЪН АРТС“ ООД (МЕТРОРЕКЛАМА)

Също така продължаваме инициативата подета от първото издание на фестивала по отношение на зелената идея – ще садим дървета по проекта, като сме предивидили 50 дъбови фиданки, но имаме готовност да засадим и много повече.

Интересното във второто издание на Golden FEMI Film Festival e, че имаме огромната подкрепа на Италианския културен институт. Те работят непрекъснато с нас и се радваме на тяхното активно съдействие.
Като тук искам да спомена името на г-жа Мария Маца, както и на посланичката на Италия в София – Н. Пр. г-жа Джузепина Дзара.
Благодарение на тяхната подкрепа и съдействие ни е предоставен за излъчване един великолепен италиански филм, който е с номинация  за Оскар. Той ще бъде представен пред българска публика в кино „Люмиер“, НДК.

Благодарение на посолството на Дания, които също много ни помагат, ни бе предоставена невероятна селекция от филми от Датския филмов институт – сред които филми, които са с номинации за Оскар и филми спечелили престижната награда.

Проведени са разговори и с Н. Пр. г-жа Закия ел Мидауи – посланик на Кралство Мароко, която е гост на фестивала.

Австрийското посолство също ни оказва сериозна подкрепа за взаимодействие с австрийски продуценти, които работят над филми с тази тематична насоченост.

Изобщо откликът тази година, и на ниво независимо кино, но и на ниво национални филмови центрове и институти към държавите е много сериозен. Аржентина за втора година също участват, като ни предоставят филм, който е с номинация за Оскар. Тазгодишното издание на фестивала Golden Film FEMI Festival обещава едно много звездно присъствие на филмови продукции.

– Международният отклик е наистина огромен след първото издание на фестивала през миналата 2022 година. Това е видимо и от видеопосланията, които ви изпращат от целия свят. Има ли подобни фестивали в други страни?

Това е нова тема и можем да кажем реално, че България е водеща, като позиция за такъв фестивал. Много сериозно с бързи темпове се разраства всичко. Поради факта, че се случва на малко други места имаме и тази огромна, световна подкрепа.
Ние показваме пред света и учим другите, как може да се решава социален проблем чрез изкуство. Всички адмирират това и изпращат видеа с прекрасни думи за София, за България на английски, на испански, на китайски, на всякакви езици. И това е поток от положителна енергия към нашата държава, т.е ние даваме нещо на света и показваме, че нашата държава има волята да решава такива въпроси.

Видеопосланията, които получаваме са с думи на огромна, огромна любов към България. Всички те казват: „Поздравяваме ви за фестивала, поздравяваме София, поздравяваме България!“. И това върви на всички езици от всякакви държави, 122 държави е огромно количество! Хубавото е, че медиите и на тези държави, от които се изпращат филми и особено пък селектирани и наградени заглавия увеличават медийния отзвук в техните държави. Това реално геометрично умножава ефекта от посланията, които се изпращат от фестивала.

– Колко е важна екипността, за да има такъв успех подобно грандиозно събитие, като „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“? И каква е ролята на красивия спектакъл, който съпровожда церемонията по награждаването на филмите?

Интересното е, че всеки, който чуе за провеждането на фестивала и е положително настроен, има желанието да работи за промяна на ситуацията и за преборването на това социално заболяване, буквално кой с каквото може помага. Точно по примера на птиците, когато строят своето гнездо и всеки донася по една пръчица или по едно листенце, или сламка и огражда гнездото. Всеки, с каквото може подпомага да се случат нещата. Екип, който действа в синхрон и правилно е най-доброто, което може да се случи на един фестивал. Ние го имаме. Имаме и много доброволци(студенти, ученици), които с голямо желание се включват и помагат. Някои от тях са и участници в балета.

Много е важно, когато се говори за една такава тема, която е болезнена, мъчителна, свързана с насилие ние да опитваме да решим въпроса по един красив начин, т.е хората по време на самата церемония по награждаването да не мислят за тази жестока проблематика, а по-скоро да опитват да я променят чрез средствата на красотата, на танца. И наистина има спектакъл по време на награждаването. Целият спектакъл се излъчва към създатели на киното от всичките тези 122 държави и всички те се вълнуват, кой филм ще бъде награден, но и гледат целия този спектакъл и цялата церемония, която се провежда, в която участват и български актьори, и продуценти и режисьори от други държави. Международното ниво става все голямо и все повече държави реално изпращат своето филмово съдържание и се включват към фестивала. Ние се опитваме точно този болезнен въпрос да го представим в една форма, в която хората да искат да участват, а не да го отбягват със стигмата, с която обикновено тази проблематика е свързана. Стремим се да покажем пред света красотата на България, на София и че начина, по който провеждаме фестивала тук в София е конкурентно способен на най-големите фестивали, които се провеждат по света.

От първостепенно значение е и огромната подкрепа, която получавам от страна на семейството ми. Ако на човек в семейството не му се случват нещата и няма подкрепата, никъде не могат да му се случат. Може би именно за това е важно семейната среда да бъде омиротворена, защото тогава и цялата производителност на всички хора ще се увеличи и ще бъде пълна и със щастие а не с тъга и мъка, както би била при варианти на бити или още по-лошо: убити жени.

– Как можем да подкрепим зелената инициатива на фестивала, темата за екология?

Ефемия Фард:

Ако някой ни изпрати цветя за засаждане ще бъде чудесно, защото развиването на темата за екология и да направим по-чист въздуха, който дишаме, ако бъде подкрепен с реални усилия не само с лозунги ще имаме и реални резултати от провеждането на това прокламиране. Когато се засажда гора нивата на кислород се увеличават. С всяка година ще правим и още по тази тема, но същевременно ще променяме и въздуха, който дишаме към по-добър. Ако някой реши да ни изпрати цветя за засаждане освен, че ще бъде част от Golden FEMI Film Festival, реално и ще засадим още една алея на славата, както това се случи в Докторската градина през миналата 2022 г., която цветна алея днес може всеки да отиде на място, да види и да й се наслади.

Джоузеф Фард:

Аз искам още нещо да кажа за фестивала. Нашият фестивал всъщност е място, където всеки може да се чувства включен, да се почувства на мястото си. Това е една защитена територия, сигурно място. Ние имаме много филми, които са от хора със специални потребности, например филм от хора със синдром на Даун. Това е много интересно да се види, защото нашият фестивал реално дава глас на тези, които нямат.

Хората със специални нужди е още една голяма социална тема, за която няма все още нужната гласност и ангажираност, даже нашите тротоари не са пригодени за хора, които имат проблеми с ходенето, за хора в инвалидни колички, за майките с детски колички.

– Благодарим Ви за всичко, което споделихте с нас! Пожелаваме Ви успех на второто издание на „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“! Надяваме се да имате още по-огромен отклик на международно ниво, за да може посланията на фестивала да стигнат до максимално широк кръг хора!

Важно за нас е да се чуе за фестивала, по-важния въпрос е социалното послание, което той носи, да достигне до най-много зрители и особено, защото жените разпознават проблема. Те няма нужда да бъдат убеждавани. Най-малко на всяка трета българска жена това й се случва, за което говорим, но когато мъжката аудитория бъде привлечена към този проблем и те станат зрители а впоследствие и съпричастни това би бил истинския успех на фестивала.

(Интервюто подготви и провде екип на Познание-Бг, април 2023 г.)

_____________________

* За второто издание на фестивала „ГОЛДЕН ФЕМИ ФИЛМ ФЕСТИВАЛ“ през 2023 г., филми бяха изпратени от: България, Франция, Испания, Дания, Италия, Великобритания, Австрия,  Полша, Румъния, Германия, Аржентина, Мексико, Канада, Гърция, Китай, Украйна, Иран, Индия, САЩ, Португалия, Коста Рика, Тайван, Филипините, Египет, Индонезия, Южна Африка, Пакистан, Чехия, Република Корея, Унгария, Швейцария, Бразилия, Нигерия, Израел, Чили, Австралия, Сърбия, Холандия, Япония, Армения, Ангола, Узбекистан, Киргизстан, Ирак, Бангладеш, Ливан, Колумбия, Австрия, Казахстан, Нидерландия, Финландия, Тунис, Малайзия, Хърватия, Белгия, Афганистан, Мароко, Беларус, Обединени арабски емирства, Швеция, Словения, Словакия, Перу, Норвегия, Йордания, Азербайджан, Венецуела, Тайланд, Сирия, Шри Ланка, Сингапур, Ирландия, Естония, Камерун, Босна и Херцеговина, Албания, Катар, Македония, Хонконг, Гана, Еквадор, Турция, Куба, Алжир, Уганда, Саудитска Арабия, Руанда, Нова Зеландия, Непал, Молдова, Малта, Мали, Кения, Гватемала, Грузия, Доминиканска република, Кипър, Зимбабве, Виетнам, Таджикистан, Сенегал, Пуерто Рико, Парагвай, Палестина,  Оман, Монголия, Монако, Макао, Люксембург, Литва, Френски южни и антарктически територии, Ел Салвадор, Кот д’Ивоар, Демократична република  Конго, Република Конго, Буркина Фасо, Боливия, Бенин, Бахрейн и др.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

„Нямам време“ е голяма лъжа


„Нямам време“ е голяма лъжа!
Хората ВИНАГИ намират време за нещата,
които са им важни!“

(неизв. автор)

 

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Факт


„Това, което позволяваш е това,
което ще продължава.“

(неизв. автор)

 

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО

Колко бързо тичаш?

Автор: Миглена Цакова (m_space)

„Няма значение колко бързо тичаш,
ако не тичаш в правилната посока.“
(Джеф Леви)

Когато не можем да оценим това, което имаме – някой друг ще го оцени.
Понякога очите ни се отварят от места,
които не очакваме. Както, когато видим дете, което се радва на капките дъжд, а ние ругаем, че не сме си взели чадъра.
И е просто и не е.

Защото много „умни” сме станали.
Защото сме престанали да виждаме отвъд злободневието си,
защото сърцата ни са станали на камък и всеки се мисли
за единствения прав в света. Виждаме само себе си,
а другите са само за това, за да ни има нас.
Защото на нас трябва да ни е удобно.
Опустошени психики, разбити взаимоотношения – деца и големи – живеещи без опорни точки и без ценности.
Без критерии за вяра, добро и зло, без понятие за обич, приятелство и саможертва.
Трагедията и самотата на днешния човек.

И когато не може да ни докосне един изгрев или една песен на птица в гората –
ние сме станали по-жалки и от прахта.
И когато не можем да оценим човека до нас –
не се стараем да надникнем в сърцето му, да видим радостите и сълзите му –
животът ни вече е станал нанадолнище от депресии и сърдити настроения

И е просто и не е.
Защото сами избираме посоката на тичането си – а посоките могат да бъдат правилни и погрешни.
Един миг на обич или злоба понякога могат да обърнат цял един живот.
И никой не е виновен за това, което сами избираме да бъдем.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ЗДРАВЕ Приятелството

Къде е човекът, когото познавах? – или как ме промени автоимунното заболяване.

Истината е, че хич не ни се говори за болести но понякога се налага, особено когато става дума за диагнози, които „повалят“ все повече хора, съсипват животите им, телата, разума и душите им.
Автоимунната болест идва внезапно, без да се усетиш, сякаш всичко е било наред до вчера, а днес вече си болен. Все повече хора в днешния забързан живот страдат и все повече доказателства сочат,  че  стресът е отключващ фактор. Сигурно вече сте се сетили, че става въпрос за автоимунните заболявания – тази ужасна диагноза, която никой не иска да чува…

Помислете си сега колко хора познавате с автоимунно заболяване? Дали и вие сам имате и знаете  какво е да живееш с това заболяване, да се борите с килограмите (ако имате хипофункция), да сте вечно уморен, изтощен,  раздразнителен, депресиран? Но това не е всичко. Освен че се чувствате зле, никой не може да ви разбере! Особено близките! И вероятно близките ви дори негодуват, защото вие сте раздразнителен, депресиран, затаваряте се в стаята ви с часове, защото умората ви събаря. Това се превръща в порочен и отровен цикъл, от който сякаш няма излизане…

Представяме ви текст, една лична история: „Къде е човекът, когото познавах?“ и силно ви препоръчваме да го прочетете и ако решите, че е полезен изпратете го на всеки, на когото прецените, че ще помогне.

Всеки, който има близък болен от автоимунно заболяване е хубаво да се запознае с този текст. Хората преминаващи през този кошмар имат нужда от подкрепа, разбиране и търпение в семейството си, сред приятелите си. Имат нужда да им се вдъхне надежда и сила, че могат да се справят – дори и тогава, когато ситуацията изглежда непоправима.
Затова, моля ви, споделяйте този текст и направете нечий живот малко по-лек и поносим!

   КЪДЕ Е ЧОВЕКЪТ, КОГОТО ПОЗНАВАХ? 

Това, че дори сте си спрели погледа върху подобна публикация ви поставя в рядката категория хора, които се опитват да разберат през какво минават боледуващите от автоимунно заболяване.
Браво, поздравления! Мога да кажа, че аз не бях част от тази категория допреди няколко години…Всъщност ако трябва да сме честни, „средностатистическият човек“ вероятно няма никакви проблеми с това, че близък човек, приятел преживява някакви здравословни промени и трудности, стига да:
не му се налага да прави нещо сериозно по този въпрос и
да не му се налага той да мисли твърде много по този въпрос.

Ако сте като мен, сигурно оставяте другите да се занимават със здравословните проблеми, просто защото те са по-грижовните. Повечето хора се грижим за друга част от всекидневието – семейството, работа, приятели, финанси, спорт, коли… Ако вече сте се записали в отдел „помагам и подкрепям любим човек“, приемете моите уважения и поздравления и продължавайте в същия дух!

Човек от семейството ни се  разболя и няколко години по-късно беше диагностициран с диагноза автоимунно заболяване. Това промени живота на всички ни, защото промени живота на близкия ни човек. Изведнъж всички в семейството се оказахме женени за автоимунно заболяване!
И така, предвид горното ми се иска да ви дам някои съвети, които ще ви спестят време, ще спасят здравия ви разум и ще ви помогнат да бъдете по-разбиращи и подкрепящи. Дори ако решите да спазите само някои от препоръките ми е много вероятно животът ви и отношенията ви с близкия ви болен от автоимунно заболяване човек да се подобрят значително, докато той/тя се бори с тази диагноза.

Съвет #1 – Разберете и осъзнайте, че дори тя/той да изглежда „добре“, не е!!!…

(Photo by Myasthenia Gravis Unmasked)

Това е НЕЩОТО което е характерно за автоимунните болести.
Когато започне болестта да се развива в тялото на един човек, отвън той продължава да изглежда съвсем нормално, досущ както преди. И всичко уж е наред, но изведнъж човекът започва да страда от неща като:

Умора
Изнервеност
Тревожност
Изтръпване на крайници
Разсеяност и размътен ум
Бледо (и) подпухнало лице
Безпокойство
Депресия
Запек
Усещане за студ
Болки в ставите
Изтъняваща коса
Забавен сърдечен ритъм

И това са само някои от симптомите …
Проблемът е, че в началото ние може да не забележим тези неща или да се надяваме те да отминат от само себе си, както се случва при повечето здрави хора. Но при хората с автоимунни заболявания, особено ако не се лекуват, състоянието става все по-сериозно и се случват доста неприятни неща, които просто не отминават от само себе си

Съвет #2 – Спрете да се държите така, все едно всичко това е „само в главата му“.  

Иска ми се да не се налагаше да пиша това, но дори и аз паднах жертва на мисленето „аз съм добре, значи и ти трябва да си здрав“. Толкова сме заети в днешно време, че когато наш близък се разболее, това пречи на графика ни и на всичко, което имаме да правим. Ако той/тя ви изглежда „наред“, изкушаващо е да кажеш: „Я се стегни и да продължаваме с дейностите, както преди!“

Обаче, за разлика от здравите хора, при които с малко почивка и време тялото се възстановява и лекува от всичко, тук не става дума за обикновено здравословно неразположение.

Автоимунната болест всъщност означава, че тялото се бори срещу себе си и атакува собствения си организъм. Причината да можете да седите сега спокойно и да четете тази публикация се крие в това, че имунната ви система работи в хармония с останалата част на тялото ви. Вярвайте ми, никой не иска такова нещо, като автоимунна болест и никой от болните не иска някой да им дудне и да им натяква за това – как да се справят с положението си.

Аз си падам малко нещо компютърджия, затова се опитвам да гледам на този проблем като на поправка на компютър. Ако дънната платка е повредена няма да има значение дали останалите части работят безпроблемно. Частите няма дълго да работят правилно, ако изобщо работят. В случая с автоимунна болест е лесно тази болест да бъде диагностицирана погрешно като друго медицинско състояние или заболяване – може да ви се наложи да правите безброй тестове на повредения си компютър и да изследвате всеки отделен симптом, докато най-накрая разберете пълната картина на диагнозата на автоимунната болест.

Повяврайте, ако боледуващия от автоимунна болест човек можеше просто да щракне с пръст и да се върне обратно към „нормалното“ си „аз“, щеше да го направи. Той/тя не иска да е парцал, да не се чувства добре, да се чуди какво да направи и да се изнервя, че лекарствата не помагат бързо да се излекува напълно.
Затова, направете си услуга и вместо да насочвате енергията от раздразнението си към болния ви близък човек, вложете тази енергия в това да помогнете той/тя да се почувства: разбран/а, спокоен и обгрижен/а поне за малко, докато заедно измислите какво ще предприемете като следваща стъпка.

Съвет #3 – Не бъдете гадняри!!!

Това си върви ръка за ръка с предния съвет. Извинете, че толкова директно говоря, но понякога се държим малко пренебрежително с близките хора, които се борят със здравословен проблем.

„Изглеждаш наред.“
„Защо само лежиш?“
„Ако станеш да се раздвижиш, ще ти стане по-добре.“

Държим се, като абсолютно сигурни, че сме прави и знаем какво се случва и за това се отнасяме към хората по начин, който ние смятаме за правилен, а не по начин, който е правилен за тях. Към това добавете факта, че голяма част от добронамерените ни лекари следват един остарял протокол, според който всичко се лекува с хапчета – в повечето случаи не става така.
Автоимунната болест се явява, като едно изключително сложно заболяване, което направо ни разказва играта!…

Вярвайте ми, ако минавахте през това, ако се чувствахте ужасно, ако нямахте никакви сили, ако умът ви е размътен и ви боли тялото, щяхте да проявите много повече съпричастност и разбиране.
Ако ще помогне, представете си чувството да ви изритат в слабините и си представете жестоката болка няколко минути след това. После си представете, че това чувство трае в продължение на дни или месеци…или години… Как ще се чувствате, ако някой сутрин ви се навре в лицето и ви каже:
„Какво ти става?“
„Всичко ти е наред.“
„Просто стани и се дръж нормално.“

Съвет #4 – Бъдете ПОСТОЯННО ПОДКРЕПЯЩИ, без значение с коя от различните версии на любимия ви човек говорите

Ясно е, че това определено изисква усилия и мотивация, защото когато някой преминава през автоимунно заболяване заедно с всички емоционални и физически пикове и спадове, близкия ви човек може  изведнъж да стане:

Гневен
Изтощен
Раздразнителен
В невъзможност да говори с вас
Благодарен
Тъжен
„Ти си виновен за всичко“
Изплашен
„Отказвам се….“

Нека го кажа така: близкият човек от нашето семейство, повален от автоимунно заболяване е изключително общителен, слънчев и креативен човек, помагащ на всеки, раздаващ се за всеки, общуващ със всеки. Това, което аз научих през времето на заболяването му е че има моменти, когато ще трябва да прегръщам таралеж – или с други думи – да обичам човек, който е изнервен, ядосан, отдалечаващ се, безсилен….

Имало е моменти да се боря със себе си, да избирам да давам обич, когато не ми се отвръща със същата грижа и внимание.
Друг път пък съм се ядосвал и нарочно съм се опитвал „да си връщам“ – това не помогна, напротив.
Важно е да не забравяме моментите, когато близкия ни човек ни е помагал, бил е до нас. Този поглед към нещата винаги ме е връщал обратно в правилната и нужна посока на подкрепящо поведение.

И така стигаме до един основен въпрос: какъв е вашият ангажимент към този човек?
Защото всичко може да стане много грозно преди да започне да се подобрява.
Лекарства, добавки, диети – всичко това не се случва за една нощ и дори да сте на прав път, на болния човек ще му трябва време, за да се повлияе от положителните неща, които съпътстват оздравителния процес. Трябва да решите вие какъв човек ще бъдете в този момент, ще бъдете ли опора, ще имате ли търпение, защото е много възможно да възникват ситуациии на изнервеност, напрежение и то за незнаен период от време, докато заедно уцелите какво помага, какво е подкрепящо и помага да се надвие болестта.

Не се опитвам да ви уплаша, но ако сте със слаби нерви или колебливо сърце или пък имате виждането: „докато някое неудобство не ни раздели“, това няма да завърши добре. Не подвеждайте близкия си човек! Той е ваш близък и любим и има огромна нужда от истинска подкрепа! На него ще му се налага да фокусира енергията си върху отпочиването, следене на симптоми, промени в хранителните навици, вслушването в собственото му тяло, за да открие какво точно му помага да се чувства добре и какво го влошава.
Искрено се надявам да стоите до близкия си човек по същия начин, по който ми се иска аз да съм в подкрепа на моя близък. Да сложим настрана всякакви извинения (ако имате такива) и да вложите времето и усилията, които са необходими, за да се възстанови и да стъпи обратно на краката си.
Пак ви казвам, това е инвестиция, от която ще имате полза взаимно.
Имаме силите за това и ви уверявам – можем да го направим!

Съвет #4 – Знайте, че е възможно любимият ви близък човек да си върне здравето и живота!

Това е изключително важно. Без надежда всеки опит би бил обезкуражителен. Толкова много доктори и изследвания, лекарства и диети, ограничения. Четене на книги и материали за автоимунното заболяване. Записване в тефтер на симптомите и нивата на хормоните. Излизането на разходка заедно и разговорите как се справяме. Да бъдем ЗАЕДНО!!!  Научих се също да намирам време за мен самия и моята собствена почивка и възстановяване. За да съм в състояние да бъда пълноценно до близкия ни човек, когато има нужда от моята помощ.

За себе си мога да ви кажа, че всичко си е заслужавало усилията, които вложихме, за да може  здравето на близкия ни човек да е там, където искахме. Сега той има много повече енергия и спокойствие. Знае каква храна действа добре и какви дейности и кои отношения с хората не са благотворни за живота му. Ние близките, семейството му, приятелите сме заедно до него всеки ден и го подкрепяме!!!

Цялото това приключение не е само диета и хапчета.

Сигурно си мислите: „Олеле.. и още ли има?“.

Да, има още много, но в крайна сметка това не е лошо нещо. Много е възможно част от предишния  начин на мислене и живот на боледуващия да са част от проблема. Истината е, че нейното/негово ново „нормално“ всекидневие може да е коренно различно от това, което е било преди или до скоро. Различна храна, различно място и различен начин да бъдеш себе си. Това, което е помагало преди, може да не действа сега.

Чрез автоимунната болест тялото развява бялото знаме и чрез симптомите казва:
„Нещо не е наред! Не мога да продължавам по същия начин повече!“
Това е възможност да приемете промяната и да се адаптирате.
Надявам се трудностите и поуките, през които преминахме ние в нашето семейство да бъдат урок за всички вас и съвет за най-бързия път обратно към здравия разум, излекуването, хармонията, спокойствието и пълноценния живот.

Бъдете ЗАЕДНО! Не сте сами.

Заедно сме в това!!!
(неизвестен автор)