Мира Дойчинова – irini Само този свят ми е останал. Две въздишки. Облаче. И ти. Цветните листа. Звукът на вятъра. Нещо, за което да мълчим. Нещо, за което да говорим – само да е наше, споделено. Две усмивки. Краят на умората. Слънцето. И стъпките на времето. Нещо, за което да си спомняме, щом снегът затрупа всички прагове. Летните врабчета са на топло. Само сънищата са избягали… С обич се лекува всяка рана. Всичко друго – нека да гори. Само този свят ми е останал. Две прегръдки. Топлина. И ти.

~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories” m_space/M&D Association/www.poznanie-bg.com „Знаеш ли, Чипоноско, повечето хора са като звездите – блещукат и изпъстрят живота ни, но само истинските приятели са като слънцето – озаряват и стоплят сърцата ни. И ти никога няма да объркаш тази светлина, която преобразява целия ти свят.“

Автор: m_space Валяло е в сърцето ти, нали? Заради мен… И стават многоточие твоите добри очи. И цялата земя ме сочи. Но ти ме скриваш с топла длан – в прегръдка, колкото вселена, с най-истинската обич на света! И ставаш щит заради мене за кой ли път… И аз за кой ли път мълча и тайно коленича с надеждата да ми простиш, че все валя в сърцето ти но те обичам…

„Не си беден, ако нямаш скъп телефон. Беден си, ако имаш скъп телефон и той не звъни… Не си беден, ако нямаш огромна къща. Беден си, ако имаш огромна къща, но заспиваш в нея сам… Не си беден, ако не пиеш „Дом Периньон“. Беден си, ако няма с кого да си кажеш „Наздраве“ с една бира… Не си беден, ако не си центъра на вниманието. Беден си, ако никой не забелязва, че те няма…“ (неизв. автор)

„Обичам хора, пълни със смисъл! Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходещи загадки. Парадокси. Такива, които имат малки вселени в себе си и могат да накарат кръвта ти да кипне само с един поглед. Или да замръзне. Такива, в чиито очи се крият много истини, стига да можеш да ги видиш. Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем. Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно. Обичам ги! Светът има нужда от повече като тях, защото, нека си признаем-няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен. И сив. ~ Aвтор: Кристина Батурова

Един мъдър лекар казал: „Най-добрите лекарства са любовта и грижата.“ Някой го попитал: „А ако не помогнат?“ Лекарят отвърнал: „Увеличете дозата.“

Мартин Спасов Не идвай повече от никога и аз ще те очаквам скоро. Тъгата ще осъмва липова под изпотения прозорец. Ще нямам нужното спокойствие, но някак си ще е уютно да знам, че всичко недокоснато живее с правото на утре. Реката трупа в пазва камъни, а ние с лекота се давим. Защо да смятам колко нямаме, когато всичко е назаем. Обичам всичко недостигнато – главата ти държи копнежът. Да легнеш с него ти до никого и да се разтопиш от нежност. Когато твоето отсъствие от близостта ни се разтвори, не идвай днес, защото късно е. Ела си никога. По-скоро.

Автор: m_space Имаш свободата – да ми вярваш или не, да останеш или да си тръгнеш. Тази свобода е пътеката ми към теб, моята болка и надежда, моите страхове. Всеки миг може да е начало или край. Всеки миг можем да се изгубим или да се намерим. Бариерите помежду ни могат да падат или да се множат. Зависи от нас. Доверието означава много, но то е избор. Ако аз ти вярвам безрезервно, не изисквам същото от теб. Никой не може да изисква, доверието или го има, или го няма. Ако го няма сигурно има причини за това. Тогава ще спра на тази граница, която застрашава свободата ти и няма да…