/ неизвестен автор / / Предоставено от Холи Кресуел/ Следното писмо било подхвърлено в амбулаторията на голяма университетска болница. Макар самоличността на автора да е неизвестна, съдържанието му се отнася за всички работещи в областта на здравеопазването. До всички служители в това заведение: Когато вземете днес някой картон, за да разгледате графиката, отразена в него, надявам се да си спомните това, което ще ви кажа сега. Вчера прекарах цял ден покрай вас. Бях заедно с майка ми и баща ми. Не знаехме къде трябва да отидем и какво точно да направим, защото никога досега не бяхме прибягвали до вашите услуги. Никога досега не бяхме попадали в графата „Благотворителност“. Вчера станах…

/ Автор :Бари и Джойс Висел Из кн.“Пилешка супа за душата“ / Мозес Менделсон, дядото на известния немски композитор, в никакъв случай не можел да се нарече красавец. Освен че бил доста нисък, той имал и уродлива гърбица. Веднъж Мозес посетил един хамбургски търговец, който имал прекрасна дъщеря на име Фрумти. Мозес безнадеждно се влюбил в нея. На Фрумти обаче, непривлекателният му външен вид подействал отблъскващо. Когато дошло време да си върви, Мозес събрал кураж и се изкачил по стълбите до стаята и, за да опита за последен път да поговори с нея. Тя била красива като божествено видение, но изпълвала сърцето му с тъга, защото не желаела дори да…

/автор: Вили Фарах / Децата днес бързат да пораснат. Бързат да си играят на големи. Да си играят на секс. Да си играят и на бременност/аборт в последствие. Децата днес бързат да избягат от детството. И така се лишават от най-сладостните и чисти спомени. Детството. Възможността да се покатериш на току що узряла череша и скрит в сянката да ядеш сочните плодове, докато търкаш ожулените си колене. И в същото време да внимаваш да не направиш целите си къси панталонки в черешови петна. Детството. Забравата идваща с опитите да тичаш бързо като вятъра. Да догониш слънчевите зайчета пробягващи покрай теб в топлите летни дни. Сладостно ухание на свобода, безгрижие и…

/автор : Candy/ Усмихни ми се! Като оцелял микроб, като котка в засада, като широко отворена врата на хладилник, пълен с бира! Заслужавам да бъда щастлива заедно с теб!… ….Купи си панталони с много джобчета. Няма нищо по-хубаво да ходиш по улиците с ръце в джобовете. И от време на време да намираш забравени два лева. Усмихни се на хората в автобуса, затънал в задръстването. Заслужават да видят нещо слънчево. После пак можеш да продължиш да прескачаш небрежно локвите. Спри за половин минутка пред витрината на някоя баничарница. Не знам дали знаеш, но когато човек дъвчи изглежда доволен и щастлив от живота. И не забравяй да си купиш боза ако…

Малкият енот Честър стоял в края на гората и плачел. -Не искам да ходя на училище! – казал той на мама. – Искам да остана с теб у дома, да играя с приятелите и играчките си. Искам да чета книжките си и да се катеря на люлката си. Позволи ми да остана у дома, моля! Мама хванала Честър за лапичката, почесала го зад ушето и казала ласкаво: -Понякога на всички ни се налага да правим неща, които не искаме. Даже и отначало да ни изглеждат странни и страшни. Но на теб ще ти хареса в училище. Ще играеш с нови играчки, ще четеш нови книжки и ще се люлееш на…

Бяхме щастливи, че Бог ни е дарил с трима сина. Всеки от тях ни радваше по свой начин, със своите индивидуални особености, но средния ни син Били всички наричаха галено „вечния оптимист“. Бих искала заслугата за неговото поведение да беше наша, ала той просто си беше роден такъв! Например, винаги е бил ранобуден и имаше навика да се вмъква в спалнята ни в 5 часа всяка сутрин. Когато пропълзяваше в леглото ни, ние го увещавахме да пази тишина и да се помъчи да заспи отново. Той обаче лягаше по гръб и казваше с високия си фалцет: – Ще бъде хубава сутрин. Чувам птичките да пеят. Когато го молехме да престане…

Кажи ми, време, тебе някой някога делил ли те е от твоята любов? И правил ли е някой отпечатъци (в душата ти) с размери на живот? И някой някога крал ли е от тебе както ти крадеш от мен и сън, и плач… И като гръм ехтиш във римите ми, в стиховете, в силите… И като мълния безочливо се врязваш в дните ми. За да порязваш блясъка в очите ми. Кажи ми време, някога обичало ли си? И знаеш ли какво е ти „раздяла“? Целувало ли си с безсилие вратите пред тръгващите колелета… Пред фалшивото „Доскоро“… Кажи ми, време, понякога прощаваш ли? И щастие – заслужено – раздаваш ли? /…

Веднъж, когато гребях с лодка в морето, видях самотна пеперуда да се носи над вълните. Сигурно вятърът я бе откъснал от любимите й цветя и отнесъл далеч навътре. Сега със сетни сили тя летеше съвсем ниско над водата. Всеки миг се опитваше да кацне, като навярно разчиташе, че ще срещне някаква опора за телцето си, но усещаше морето под себе си, издигаше се и пак се спускаше… На нейно място никоя пеперуда нямаше да смогне да стигне до брега, но тази продължаваше да лети, защото възприемаше всяка идваща вълна като място за избавление. Всеки следващ миг и се струвал спасителен и тя щеше да го очаква, докато загуби сили да…

/автор: Пандора Макмилън/ Хората ще виждат Специален блясък покрай теб. Ти ще пораснеш Сред обръч от любов. Личи си колко силно си желан Във погледа изпълнен с горда радост На твоите родители. И ако някога Между усмивките Видиш следи от сълзи То може би Ще разбереш. Ще разбереш, Че някога е имало друго дете Различно дете, В техните надежди и мечти. Това дете никога няма да израсте бебешките си дрехи Това дете никога няма да ги буди нощем Това дете никога няма да безпокои никого. Освен понякога, в тихите моменти, Когато на мама и татко ужасно им липсва Точно това различно дете. Нека надеждата и любовта те обвиват За да…

Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент“. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той…