Недей да гониш слънцето!
Разреши му да залезе!
И се заслушай в зрънцето
останал разум трезвен.
В несвяст преследваш заника.
Спри! Няма да се върне!
Недей изпада в паника,
нощта щом те обгърне.
Самичка разреши й
да те завие с тъмното,
та белезите да зашие
от сънища несбъднати.
А после погледни към изтока.
Виж-светлина: желаната!
Изчакай търпеливо изгрева –
най-сигурното нещо е промяната…
На 25 януари 2021 г. в Югозападна България беше наблюдавано изключително рядко явление – приказно красиво Лунно Halo с дъга. Снимките ни ги предоставиха авторите (фотографи) от Facebook страницата Phototherapy For The Soul.
Хало е явление, което представлява красив сияен кръг около луната или около слънцето. Явлението е известно още и като лунен пръстен, зимен ореол, или ореол 22°
Ореолът Хало(от гръцки: наричано още аура, ореол) е наистина много рядко явление и трябва да са налице специфични атмосферни условия, за да се случи и да бъде видимо.
Накратко, визуалният феномен се получава от пречупване на светлината през шестоъгълни ледени кристали, като се образува 22 – градусов пръстен около Луната (или Слънцето)
Това се случва в горните слоеве в атмосферата, на около 3-6 мили (5 000-10 000 км.) над Земята.
Лунните ореоли се появяват, когато по небето има високи облаци. Облаците са пълни с много ледени кристали, всеки от който е оформен като миниатюрен шестоъгълник. Подобно на милион малки фарове, всеки кристал пречупва светлината през всеки друг. Светлината се пречупва под ъгъл 22 – градуса, което е радиусът на Лунния ореол (или Слънчевия) Ледените кристали винаги имат шестоъгълна форма, което означава, че всяка светлина преминаваща през тях винаги ще се пречупва под един и същ ъгъл 22 – градуса.
Когато се вижда дъга Halo, това е защото светлината се разделя на отделни цветове. Тъй като огромен брой кристали се пречупват под различни ъгли поради тяхното положение в небето, се вижда цветовете да се разделят като дъга.
Ореолите Halo са по-често срещани от Halo – дъгите. В България Halo явлението е било наблюдавано през 2006, 2010, 2012, 2015, 2019 и 2020 година.
Макар да се смятаме за най-добрите и умни същества на планетата, може би невинаги е точно така. Животните също често правят много мили и красиви неща, доказателство за това е и поредната трогателна история, която сега ще споделим с вас.
Става въпрос за един южноамерикански пингвин, който всяка година плува повече от 8 хиляди километра, за да провери как е човекът, спасил живота му. 71-годишният бразилски рибар Жоао Перейра открил пингвина в безпомощно състояние да лежи почти умрял в петролно петно през 2011 година. Той не можел да понесе тази гледка и решил направо да действа. Човекът взел пингвина, почистил го и го занесъл у дома, за да може животинчето да се възстанови. Всеки ден давал част от хванатата риба на пингвина. Измислил му дори име – Джинджинг (Jinjing). Двамата си живеели чудесно, пингвинът го изпращал всяка сутрин на риболов и го очаквал да се прибере, ако се забавел започвал да се тревожи за него. След един месец животинката се възстановила напълно и човекът решил, че е време да я пусне на свобода, само дето Джинджинг не искал да си тръгне от новия си дом и да изостави приятеля си.
„Той остана с мен в продължение на 11 месеца и след това изчезна“, разказва мъжът на име Жиао.
След това пингвинът решава, че наистина е време да излезе в открити води и Жоао си мисли, че няма да го види повече. Само, че греши! Няколко месеца след като пингвинът си тръгнал, се върнал обратно, за да потърси своя спасител и приятел. Той забелязва човека на брега и се прибира с него в дома му. Така историята продължава през последните години. Всяка година пингвинът плува повече от 8 хиляди километра, за да види как е спасителят му и да се увери, че е добре. Ако случайно не го види в дома му, отива на плажа, а ако не го види на плажа отива в дома му, за да се увери, че всичко е наред. Жоао твърди, че Джинджинг (Jinjing) никога не си тръгва преди да се увери, че спасителят му е добре.
„Обичам този пингвин като собствено дете и вярвам, че и той ме обича“, споделя бразилецът. „Всички казваха, че той няма да се върне, но идва при мен вече толкова години. Всяка година става все по-нежен към мен и по-щастлив да ме види“, споделя Жоао.
Биологът, който интервюира човека казва: „Никога преди не съм виждал нещо подобно. Мисля, че пингвинът вярва, че Жоао е част от семейството му и сигурно го мисли за пингвин. Когато го види той размахва опашката си като куче и крещи от радост“.