„Добре, че грешим
за да разберем кой ни обича…
Добре, че прощаваме
за да разберем кого обичаме ние… “
Category Archives: ВДЪХНОВЯВАЩО
АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..Добре, че…
30/12/2014 – 11:34
Когато си дете…
29/12/2014 – 21:52
„Когато си дете, усещаш нещата,
без да си даваш сметка, че ги разбираш.“
~ Ана Мария Матуте
Подари ми нещо скъпо…
28/12/2014 – 22:55
„Подари ми нещо скъпо, като… душата си.
Тела на безценица има ежедневно.“
~ Исабел Алиенде
… декември е вселена.
27/12/2014 – 22:52
Автор: Мария Василева
декември е уют. кори от портокали. пукащи дърва. запалени свещи. червено вино. понякога розе. тихо пиано. вълнен шал и дебели чорапи. първи сняг.
декември е грижа. внимание и мисъл към най-любимите ти хора. подаръци. изненади. срещи. топло мляко с канела. писма и картички. очакване.
декември е искри и фойерверки. блясък. по улиците. в очите. светлини.
декември е (равно)сметки. разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. всяка неказана дума и закъснял жест. онзи телефонен разговор, който пропусна. пътуването, което не направи. работата, която не прие. думите, които не каза.
декември е обещания. наравно стари и нови. да бъдем по-добри. по-щедри. по-благодарни. да мечтаем повече.
декември е поглед навътре. носталгия по детството. по това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. по приказки с щастливи начала, не краища. по онова утре, което все търсим и все не стигаме.
декември е всичко в едно. най-студения и най-топлия месец. най-пълния с хора и най-самотния. едновременно край и ново начало. прошка.
декември идва и си отива като сън. всяка година се питаш кога пак стана декември.
никога няма да разбереш.
декември е вселена.
Доверието или се печели, или се губи
27/12/2014 – 22:17
„Не е нужно да показваш красотата на слепия
и да казваш истината на глухия.
Достатъчно е да не лъжеш този, който те слуша
или да не разочароваш очите на онзи, който те гледа.
Думите печелят временно,
поведението надделява над всичко,
а доверието?
То или се печели, или се губи.
Безвъзвратно.“
(неизв. автор)
Любовта променя
27/12/2014 – 22:05
Автор: Мария Василева
Любовта променя.
Дори когато е с малка буква, на седмица живот,
на хиляди километри разстояние.
Дори тогава нещо в сърцето се променя.
За по-добро.
И внезапно всичко придобива смисъл.
Без да задаваш въпроси и без да чакаш отговори.
Просто знаеш.
Спокойствие. Хармония. Цялост.
Всички искат да взимат решения
27/12/2014 – 12:00
„Малко са хората които мислят,
но въпреки това
всички искат да взимат решения.“
~ Фридрих II Велики, крал на Прусия
Колко много любов разпилях…
27/12/2014 – 11:38
Автор: Миро Козарев
Колко много любов разпилях…по неправилния човек
в точното време
и в правилния човек, но в неточното време.
Всичко е относително и нищо вечно,
само любовта вечна, НО С ПРАВИЛНИТЕ ХОРА И ВРЕМЕ.
А останалото? Останалото е нищо…просто нищо.
Отделяйте време, за хората които обичате
27/12/2014 – 11:19
„Отделяйте време, за хората които обичате,
иначе времето ще ги отдели от вас!“
~ Уилям Голдинг.
В трудните моменти всичко си проличава
25/12/2014 – 21:58
„В трудните моменти всичко си проличава –
кой е за цял живот,
кой за маса и…
кой не става за нищо.“
Из Facebook статуси
Татко един път ми каза…
24/12/2014 – 16:42
Автор: Златина Тенева
„В живота е важно
да знаеш да падаш.“
Пада се невъзможно,
с грациозност,
от щастие,
от нестихващи липси,
от края на ласките,
с викове,
надълбоко до дъното,
където се чупят гръбнаците,
от терасата на четири крака
като съседската котка с мустаците,
с поглед-стомана и смелост,
куражлийски, влюбен до дързост,
непрактично – с ръце в джобовете,
отвисоко, между перата на чайките,
болезнено – сред ръце на другари,
глухо на земята, безследно забравен,
в сърцето на някого –
най-красивото падане,
където понякога задълго оставаш…
Пада се лесно,
пробвай да станеш.
Притча за двете лисичета
24/12/2014 – 00:08
Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче”
Лисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета –
ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа –
какво значение има какво още става по света?
Още една капка сила
21/12/2014 – 22:52
„В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила — докато е живо, докато се надява, докато вярва.“
„Самуил търсеше простия народ и го събираше, но и сам народът навсякъде се струпваше около него и войниците му, следеше го по пътищата, очакваше го със страх и с надежда…С простите люде той говореше като с деца, които жалеше и искаше да защити, но които удряше през пръстите поради тяхната сиромашка лакомия; по-строг и по-страшен беше той за господарите, които не се отказваха от своето…“
~ Димитър Талев, из „Самуил“ (кн.1)
Светът е уморен
21/12/2014 – 18:25
Автор: Мира Дойчинова – irini
Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност……
Светът е уморен – от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени „Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен… И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.
Крокодилите са лесни
21/12/2014 – 18:07
„Крокодилите са лесни.
Опитват се да те убият и да те изядат.
Хората са по-трудни.
Понякога, първо се правят на твои приятели.“
~ Стив Ъруин
ДОБРЕ ДОШЛИ