Category Archives: ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

АКТУАЛНО. НОВИНИ ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

ДА ОЦЕНИМ ТОВА, КОЕТО ИМАМЕ

Автор: Силвия Крумова
Има хора, които се разделят с телата си, но не и в сърцата си. Има хора, които трябва да продължат да бъдат заедно, въпреки несполуките и болката, която са си причинили. И трябва да продължат, защото любовта в сърцата им е по-голяма от накърненото им его. Защото са първата си мисъл, когато сутрин отворят очи. Защото без присъствието на другия, онова между гърдите се къса и кърви. Защото понякога правим грешки. Губим се и се лутаме. Защото понякога трябва да изгубим, за да разберем колко е огромна нуждата ни от това нещо. Да оценим това, което имаме. И това не ни прави глупави, слаби и жалки – прави ни хора. Обичайте. Въпреки себе си. Въпреки другия. До кръв. До болка. Без предел.
Без условие. До изпепеляване. Истински.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

КАК ЗАПОЧВАТ РАЗДЕЛИТЕ

Мая Дългъчева

Първо тръгва мечето,
на което един ден му пада крачето,
а след него и двете кафяви очета –
стъкълца се оказват, зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.
Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина…

После баба, която садеше лалета
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата – мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…
В тази приказка баба не ще да те вземе –
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба
– две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?
Върху хляба – свещичка мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха….

После някой приятел, ей така, те предава –
за броени стотинки плюс махленска слава…
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени…
Две светулки в окото – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! – пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее…
Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,
Дядо Коледа, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата… Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите,
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.
И така си пустинен – с онемели пчелини…
И така си пораснал, че почти си угаснал.

Как започват разделите? Първо тръгва мечето…
А след него, невидимо, си отива детето.А тогава…
Тогава – я, отде те закача едно тайно хлапенце,
търпеливо юначе? Под лъжичката шепне и блещука с лунички –
абе някак отнякъде те гъделичка!
Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета…
Потърси, намери го – след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Огънят е най-важен

„Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си –
огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка…по-добър приятел ми е от телевизора даже.
Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти. Огън да си ти самият.
Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш.
Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около себе си.
Лесно е. С думи. С жестове.

Сгрей ги! И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи.
От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш!
Към чуждото нивга да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо… жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя свят.
Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват. Ти да не угасваш никога!“

Мария Миразчийска

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

У дома

„Усещам се у дома си, когато говоря с теб.“
~ Емили Дикинсън

Photo by pinterest.соm

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

След любовта…

163288_496027253797_7768156_n„…След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други… След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени.
След любовта не остава нищо.”

~ Момо Капор, Из „След Любовта“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Добре, че…


„Добре, че грешим
за да разберем кой ни обича…
Добре, че прощаваме
за да разберем кого обичаме ние… “

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Подари ми нещо скъпо…


„Подари ми нещо скъпо, като… душата си.
Тела на безценица има ежедневно.“

~ Исабел Алиенде

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Колко много любов разпилях…

Автор: Миро Козарев
:)
Колко много любов разпилях…по неправилния човек
в точното време
и в правилния човек, но в неточното време.
Всичко е относително и нищо вечно,
само любовта вечна, НО С ПРАВИЛНИТЕ ХОРА И ВРЕМЕ.
А останалото? Останалото е нищо…просто нищо.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Притча за двете лисичета

Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче”

baby-foxesЛисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета –
ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа –
какво значение има какво още става по света?

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Светът е уморен

Автор: Мира Дойчинова – irini
:)
Светът е уморен и му се спи.
Разбирам го. Денят бе много тежък.
Все има за какво да ни боли,
и има повод да ни липсва нежност……
Светът е уморен – от много тичане,
от хиляди несбъднати очаквания,
от всички неизречени „Обичам те!”,
които в бързината сме забравили,
от многото безсмислено мълчание,
от смислените крясъци наум,
от нечие безпомощно страдание,
от всичкия залутан градски шум,
светът е уморен… И се смири.
И няма сили да дочака чудо.
Прегръщам го с усмивка. Нека спи.
А утре със любов ще го събудя.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Ти си…

~ The Blueheart „You are my wonder“
1012574_10152371949978798_2929161074968668352_n
Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си част от сърцето ми, част от мечтите ми, част от небето ми. Ти си моя пътека и мое очакване. Ти си усмивката ми.
Ти си много повече от човек, когото обичам.
Ти си тишината и любимите ми думи.
Ти си любимата ми прегръдка. Ти си много повече от това, което мога да обясня.
Ти си най-добрият човек, когото познавам! 😉

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Декември

Мира Дойчинова – irini
Сняг
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Човек!…

1969345_10152276079853798_1974633484_n
„Нуждая се от ЧОВЕК,
с когото да ми отпочине душата!…“

~ Джак Керуак, Jack Kerouac

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?.. Приятелството

Нещо, за което

Мира Дойчинова – irini
Holding-Hands
Само този свят ми е останал.
Две въздишки. Облаче. И ти.
Цветните листа. Звукът на вятъра.
Нещо, за което да мълчим.
Нещо, за което да говорим –
само да е наше, споделено.
Две усмивки. Краят на умората.
Слънцето. И стъпките на времето.
Нещо, за което да си спомняме,
щом снегът затрупа всички прагове.
Летните врабчета са на топло.
Само сънищата са избягали…
С обич се лекува всяка рана.
Всичко друго – нека да гори.
Само този свят ми е останал.
Две прегръдки. Топлина. И ти.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ДНЕС КАЗАХ ЛИ ТИ, КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ ?..

Твърде често…

1216820-bigthumbnail
„Твърде често хората не осъзнават какво имат,
докато не го загубят, те са твърде твърдоглави да кажат: „Съжалявам, не бях прав“.
Нараняват тези, които са най-близки на
сърцата им и често оставяме най-глупавите неща да ни разделят.“
~ Мерилин Монро