„Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си –
огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка…по-добър приятел ми е от телевизора даже.
Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти. Огън да си ти самият.
Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш.
Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около себе си.
Лесно е. С думи. С жестове.

Сгрей ги! И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи.
От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш!
Към чуждото нивга да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо… жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя свят.
Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват. Ти да не угасваш никога!“

Мария Миразчийска

„Усещам се у дома си, когато говоря с теб.“
~ Емили Дикинсън

Photo by pinterest.соm

„…След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други… След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени.
След любовта не остава нищо.”

~ Момо Капор, Из „След Любовта“

„Добре, че грешим
за да разберем кой ни обича…
Добре, че прощаваме
за да разберем кого обичаме ние… “

„Подари ми нещо скъпо, като… душата си.
Тела на безценица има ежедневно.“

~ Исабел Алиенде