„Добре, че грешим за да разберем кой ни обича… Добре, че прощаваме за да разберем кого обичаме ние… “

„Подари ми нещо скъпо, като… душата си. Тела на безценица има ежедневно.“ ~ Исабел Алиенде

Автор: Миро Козарев Колко много любов разпилях…по неправилния човек в точното време и в правилния човек, но в неточното време. Всичко е относително и нищо вечно, само любовта вечна, НО С ПРАВИЛНИТЕ ХОРА И ВРЕМЕ. А останалото? Останалото е нищо…просто нищо.

Игор Фабаржевич, „Приказки на малкото лисиче” Лисиче – казало лисичето на лисичето. – Помни, миличко, че ако ти е тежко, лошо, тъжно, страшно, че ако си уморено – просто трябва да протегнеш лапа. И аз ще ти протегна своята, където и да се намираш, дори там да греят други звезди или всички да ходят на главите си. Защото скръбта на едно лисиче, разделена между две лисичета – ами че това вече съвсем не е страшно! А когато за лапата те държи друга лапа – какво значение има какво още става по света?

Автор: Мира Дойчинова – irini Светът е уморен и му се спи. Разбирам го. Денят бе много тежък. Все има за какво да ни боли, и има повод да ни липсва нежност…… Светът е уморен – от много тичане, от хиляди несбъднати очаквания, от всички неизречени „Обичам те!”, които в бързината сме забравили, от многото безсмислено мълчание, от смислените крясъци наум, от нечие безпомощно страдание, от всичкия залутан градски шум, светът е уморен… И се смири. И няма сили да дочака чудо. Прегръщам го с усмивка. Нека спи. А утре със любов ще го събудя.

~ The Blueheart „You are my wonder“ Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си част от сърцето ми, част от мечтите ми, част от небето ми. Ти си моя пътека и мое очакване. Ти си усмивката ми. Ти си много повече от човек, когото обичам. Ти си тишината и любимите ми думи. Ти си любимата ми прегръдка. Ти си много повече от това, което мога да обясня. Ти си най-добрият човек, когото познавам! 😉

Мира Дойчинова – irini Готова съм за зимата. Да тръгваме. (И вятърът танцува като луд.) Най-хубави са винаги прегръдките, когато сме замръзнали от студ… Готова съм. Събрала съм багажа. И сложих всичко най-необходимо. Две-три слънца, от мрака да ни пазят, и споменът, че лятото го има… Ще взема малко хляб, но на трошици. И не че с тебе ще изгубим пътя. Но може би ще срещнем гладни птици, които ще нахраним с обичта си… Вода ще взема. Не че ожаднявам, защото от целувките ти пия. Но винаги ще помня, че душата ми е буйна като морската стихия… Ще взема сол. За да не се залъгваме, че пътят ще е сладък…

„Нуждая се от ЧОВЕК, с когото да ми отпочине душата!…“ ~ Джак Керуак, Jack Kerouac

„Твърде често хората не осъзнават какво имат, докато не го загубят, те са твърде твърдоглави да кажат: „Съжалявам, не бях прав“. Нараняват тези, които са най-близки на сърцата им и често оставяме най-глупавите неща да ни разделят.“ ~ Мерилин Монро