/Автор: beznaricatelna/ Любов е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път. Любов е, когато си тук, поглеждам те и забравям… накъде бях тръгнала преди малко. Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата… през две стаи… през четири улици… през седем царства… Любов е, когато мълчим заедно – заради споделената тишина на общите ни мисли. Любов е, когато поглеждам в огледалото и… виждам теб. Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз… Защото си наблизо. Любов е, когато близо и далеч изгубят…

Ти ми прости преди да ме познаваш.. Отнемаше от болката ми, за да можеш после да ми даваш радост.. Дано никога не ме забравиш, така както аз никога няма да те забравя.. Усети ли , че те познавам още от преди.. Като някакво вълшебство.. Не ми трябваха минути, нито дни.. Разбрах -ти си всичко, което означава за мен ПРИЯТЕЛСТВОТО.. Завинаги си част от мен, завинаги секунда в моя ден. Не забравяй, винаги ще съм до теб, дори когато най- малко го очакваш.. Винаги ще си в сърцето ми, дори да си мислиш, че не го заслужаваш.. И ако някой ден имаш нужда от моята помощ, знай че аз ще съм…