Category Archives: ЗАБАВНО

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

Наздравица за жени


ДА ПИЕМ ЗА:
КЪСМЕТЛИИТЕ, КОИТО СА НАШИ
СЪПРУЗИ,
ЗА ТЪПАЦИТЕ, КОИТО СА НИ ИЗПУСНАЛИ
И ЗА ЩАСТЛИВЦИТЕ,
КОИТО ТЕПЪРВА ЩЕ НИ СРЕЩНАТ
В ЖИВОТА СИ !!!

/ цитат от филма:“ The Weding Date“ /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

А вие, неудобни обувки носите ли?..

НЕ НОСЕТЕ НЕУДОБНИ ОБУВКИ –

ЩЕ ВИ ИЗКРИВЯТ КРАКАТА..

НЕ СЕ ОБВЪРЗВАЙТЕ С НЕПОДХОДЯЩИ ХОРА –

ЩЕ ВИ ИЗКРИВЯТ ЖИВОТА ..

НЕУДОБНИТЕ ОБУВКИ И НЕПОДХОДЯЩИТЕ ХОРА

ИМАТ ЕДНА ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА –

ВСЕКИ МИГ МОГАТ ДА ВИ НАПРАВЯТ ЗА СМЯХ..

…ИЛИ ДА ВИ ПРЕПЪНАТ ФАТАЛНО..

В НАЙ-ДОБРИЯ СЛУЧАЙ – ЩЕ СИ СЧУПИТЕ КРАКАТА ,

В НАЙ-ЛОШИЯ – ЩЕ Е РАЗБИТО СЪРЦЕТО ВИ..

А ВИЕ, НЕУДОБНИ ОБУВКИ НОСИТЕ ЛИ ?..

ВДЪХНОВЯВАЩО ЗАБАВНО

„Страдате ли от лунички?“

/Из:”Пипи дългото чорапче”, Астрид Линдгрен /
http://chitanka.info/text/3162/10

Не се виждаше никакъв магазин за музикални инструменти. Затова пък децата минаха покрай някаква парфюмерия. На витрината беше поставен голям буркан с помада против лунички, а до него висеше картонена табела с надпис: «Страдате ли от лунички?»
— Какво пише там? — заинтересува се Пипи.
Нали не искаше да ходи на училище като другите деца, та не можеше да чете чак толкова.
— Пише: «Страдате ли от лунички?» — обясни й Аника.
— Аха, виж ти! — рече Пипи и се замисли. — Е, добре, вежливият въпрос изисква вежлив отговор. Хайде да влезем!
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
— Не! — заяви тя решително.
— Какво обичаш? — попита дамата.
— Не! — повтори Пипи.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — учуди се дамата.
— Не, съвсем не страдам от лунички! — заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
— Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
— Ами че да — отвърна Пипи, — но не страдам от тях, а си ги харесвам! Довиждане!
Преди да излезе от магазина, се обърна и извика:
— Ако ви попадне някоя помада, от която се образуват лунички, може да ми изпратите у дома 7–8 бурканчета!

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО ЗАБАВНО

„Пипи открива спунк“

/Из:“Пипи дългото чорапче“, Астрид Линдгрен
http://chitanka.info/lib/text/3162/15#textstart/

Една сутрин Томи и Аника както обикновено се втурнаха в кухнята на Пипи и извикаха «добро утро». Но никой не им отговори. Пипи седеше насред масата с Господин Нилсон в скута си и с щастлива усмивка на уста.
— Добро утро — повториха Томи и Аника.
— Ако знаехте — промълви мечтателно Пипи, — ако знаехте само какво открих. Аз и никой друг!
— Какво си открила? — попитаха Томи и Аника. Те съвсем не се учудиха от това, че Пипи е открила нещо, защото това се случваше много често, но искаха да знаят какво. — Казвай, Пипи! Какво си открила?
— Една нова дума — отговори тя и ги погледна, сякаш едва сега ги виждаше. — Една съвсем нова-новеничка дума.
— Каква дума? — заинтересува се Томи.
— Изключително хубава дума — каза Пипи. — Най-хубавата, която съм чувала досега.
— Кажи я де! — рече Аника.
— Спунк! — произнесе тържествено Пипи.
— Спунк? Какво значи? — попита Томи.
— Ех, да знаех — каза Пипи. — Сигурна съм в едно: че не значи прахосмукачка.
Томи и Аника се замислиха за миг. После Аника се обади:
— Но щом и ти не знаеш какво значи, тогава от нея няма никаква полза.
— Именно това ме ядосва — съгласи се Пипи.
— Всъщност кой пръв е измислил какво ще означават думите? — попита Томи.
— Вероятно цял куп стари професори — предположи Пипи. — И тогава как да не кажеш, че хората са странни! Помислете само какви думи измислят! «Корито», «тапа», «връв» и такива едни, дето никой не може да проумее отде са се взели. А изобщо не им минава и през ума да измислят такава действително хубава дума като «спунк». Какво щастие, че ми хрумна! Сигурно ще успея да разбера и какво означава.
Тя се замисли.
— Спунк! Дали не е най-горната част на синьо боядисан прът на знаме — рече Пипи колебливо.
— Къде си видяла син прът на знаме — забеляза Аника.
— Вярно, имаш право. Е, тогава просто не знам. А не може ли да означава оня звук, който се чува, когато човек гази в тиня и тя се процежда между пръстите му? Я да видим: «Аника зашляпа из тинята и се чу едно звънливо спунк».
Тя поклати глава.
— Не, не става. «И се чу едно звънливо «жвак»» ще е по-правилно.
Пипи задърпа косата си.
— Става все по-тайнствено. Но каквото и да означава, ще го налучкам! Дали не може да се купи отнякъде? Хайде Да проверим!
Томи и Аника нямаха нищо против. Пипи надникна в чантата, която беше пълна със златни парички.
— Спунк! — промълви тя. — Звучи ми като нещо скъпо. Я да си взема една паричка.
Господин Нилсон скочи както винаги на рамото и. После Пипи свали коня от терасата.
— Работата е бърза — поясни тя на Томи и Аника. Затова ще яхнем коня. Инак може да не остане никакъв спунк за нас. Не бих се учудила, ако кметът току-що е купил последното парче.
Когато конят запрепуска по улиците на малкото градче с Пипи, Томи и Аника на гърба си, копитата му така зачаткаха по калдъръма, че всички деца го чуха и наизлязоха радостни, защото много обичаха Пипи.
— Пипи, накъде си тръгнала? — викаха те.
— Отивам да си купя спунк — отговори Пипи и задържа за малко коня.
Децата се стъписаха.
— То хубаво нещо ли е? — попита едно момченце.
— И как още! — Пипи се облиза. — Вълшебно! Поне така звучи.
Пред сладкарницата тя скочи от коня и свали Томи и Аника. Влязоха вътре.
— Искам да купя една кесия спунк — каза Пипи. — Но да е хрускав.
— Спунк ли? — каза неуверено хубавичкото момиче зад тезгяха. — Мисля, че нямаме.
— Трябва да имате — настоя Пипи. — Трябва да го има във всички добре снабдени магазини.
— Да, но днес го свършихме — каза момичето, което никога не беше чувало за спунк, но не искаше да признае, че нейният магазин не е така добре снабден като някои други.
— О, нима вчера имахте? — извика Пипи разпалено. — Много ви се моля, опишете ми как изглежда. Никога в живота си не съм виждала спунк. Не е ли на червени черти?
Тогава хубавата госпожица миличко се изчерви и каза:
— Ах, аз не знам какво е това! Ние във всеки случай го нямаме.
Дълбоко разочарована, Пипи напусна магазина.
— Ще търся още — каза тя. — Без спунк няма да се прибера у дома.
Съседният магазин беше железария. Продавачът учтиво се поклони на децата.
— Искам да купя спунк — каза Пипи. — Но да е много доброкачествен — от ония, с които убиват лъвове.
Продавачът изглеждаше лукав човек.
— Сега ще видим — каза той и се почеса зад ухото. — Сега ще видим.
Той взе някакво малко желязно гребло и го подаде на Пипи.
— Това става ли? — попита той.
Пипи го погледна с досада.
— Това професорите наричат гребло — каза тя. — А пък аз случайно искам да купя спунк. Не се опитвайте да измамите едно невинно малко дете!
Продавачът се разсмя и рече:
— За съжаление тук нямаме такова нещо. Виж в магазина за шивашки принадлежности на ъгъла.
— Магазин за шивашки принадлежности?! — измърмори Пипи на Томи и Аника, когато излязоха. — Там няма да го намерим — в това съм убедена.
Известно време тя гледаше мрачно пред себе си, но изведнъж очите й светнаха.
— Може би в края на краищата този спунк ще се окаже болест — каза тя. — Елате да попитаме доктора!
Аника знаеше къде живее докторът, защото беше ходила там да я ваксинират.
Пипи натисна звънеца на входната врата. Отвори им медицинската сестра.
— Идваме при доктора — каза Пипи. — Много тежък случай. Невероятно опасна болест.
— Моля, оттук — въведе ги сестрата.
Децата завариха доктора седнал зад бюрото си. Пипи тръгна право към него със затворени очи и изплезен език.
— Я ми кажи, какво ти е? — попита докторът.
Пипи отвори ясните си сини очи и прибра езика.
— Боя се, че съм хванала спунк — каза тя. — Защото ме сърби цялото тяло. А очите ми съвсем се затварят, когато спя. Понякога хълцам. Пък миналата неделя ми стана лошо, след като изядох една чиния вакса с мляко. Имам доста добър апетит, но много често храната ми отива в кривото гърло, а тогава човек просто няма полза от нея. Сигурно ме е налегнал спунк. Кажете ми само едно — заразно ли е?
Докторът погледна свежото личице на Пипи и каза:
— Смятам, че си по-здрава от повечето деца. Сигурен съм, че не страдаш от спунк.
Пипи възторжено го хвана за ръката.
— Но нали има болест, която се казва така, а?
— Не — каза докторът. — Такава болест няма! Но дори и да имаше, не вярвам да те хване.
Пипи се натъжи. На тръгване направи дълбок реверанс на доктора и Аника стори същото. Томи се поклони. После тримата се върнаха при коня, който ги чакаше до градинската ограда на лекаря.
Недалеч от къщата на доктора се издигаше триетажна сграда. Един прозорец на най-горния етаж стоеше отворен. Пипи го посочи с пръст и каза:
— Не бих се изненадала, ако тоя спунк се намира там. Ще се кача да проверя.
С бързи хватки тя се покатери по водосточната тръба. Когато стигна до височината на прозореца, Пипи отскочи, полетя и се хвана за черчевето. После се изтегли нагоре и пъхна главата през прозореца.
В стаята седяха две дами и разговаряха. Представяте ли си как се стреснаха, когато внезапно в рамката на прозореца се подаде една рижа глава, а един глас рече:
— Може ли да попитам, дали тук има някакъв спунк?
Дамите нададоха ужасени викове:
— Божичко, какво говориш, дете? Да не би някой да е избягал?
— Именно това искам да узная — отвърна учтиво Пипи.
— Олеле, може би е под кревата — извика едната дама. — Хапе ли?
— Готова съм и това да повярвам — каза Пипи. — Звучи, сякаш има чудесни остри зъби.
Дамите се вкопчиха една в друга. Пипи огледа внимателно стаята и накрая рече унило:
— Не, тук няма дори едно косъмче от мустака на спунк. Простете за безпокойството. Минавах случайно, та реших само да проверя.
Тя се спусна отново по водосточната тръба.
— Жалко — каза тя на Томи и Аника. — В този град няма спунк. Отиваме си в къщи.
Те поеха обратния път. Когато наскачаха от коня пред верандата, Томи едва не настъпи някакво малко бръмбарче, което пълзеше по пътечката.
— Внимавай — бръмбар! — провикна се Пипи.
Тримата клекнаха, за да го разгледат. Колко мъничък беше! Крилата му бяха зелени и блестяха като метал.
— Какъв е красив! — прошепна Аника. — Как ли се нарича?
— Майски бръмбар не е — каза Томи.
— И торен бръмбар не е — забеляза Аника. — Пък не е и рогач. Наистина много ми се иска да разбера какъв е.
По лицето на Пипи се разля блажена усмивка.
— Аз знам — каза тя. — Това е спунк.
— Сигурна ли си? — усъмни се Томи.
— Да не мислиш, че не мога да позная един спунк, щом го видя — каза Пипи. — Виждал ли си някога през живота си нещо по-спунковидно?
Тя внимателно премести бръмбара на по-сигурно място, където никой не можеше да го стъпче.
— Мой миличък, мъничък спунк — каза тя нежно. — Знаех си, че най-сетне ще те намеря. Не е ли странно? Обиколихме целия град да търсим спунк, а той през цялото време бил точно пред Вила Вилекула.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

„Инвентарна книга на спомените“

Долните спомени са събрани от потребителите на бг-мамма. Правата им принадлежат на авторите им и на бг-мамма.

Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
Да пишеш писма на руско другарче.
Да идеш на градска баня.
Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
Да отидеш на сладкарница и да ти налеят от кранчето една от шест.
Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
Да отключвиш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
Да си абониран за Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
Да се качиш в асансьора, да дръпнеш решетката и след това да пуснеш монетка 1 стотинка, за да тръгне.
Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени пресилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
Да пушиш в самолет.
Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
Да ходиш до “Домашни потреби“ за тиган, до “Плод-зелечук“ за чушки и домати, до “Млад техник“ за детски играчки, до “Битовия комбинат“ за …
Да си купуваш плочи с музика.
Да сменяш ремъка на касетофона.
Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
Да си вариш домашна кола-маска.
Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
Да участваш в Ленински съботник.
Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
Най-големият магазин, който си виждал да са Централните Хали.
Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР.
Да отидеш на истинско изпращане на войник.
Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафеви бутилки.
Да носиш пръстенчета, направени от обвиката на бонбони Лакта.
Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното й чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
Да ядеш луканка по празници.
Да си носиш стотинките в кожено портмоненце на врата.
Да си прибираш ключа на връв под блузата, за да не ти го снимат от самолет и после да влязат у вас.
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
Да си простират съседите от първите етажи прането на онези простори, дето бяха поставени пред всеки блок. Гащи, чорапи, гащи, чорапи, потник.
Да си купиш еспадрили и да им слагаш подметки при обущаря.
Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да си търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
и т.н.

/ Източник: http://missby.wordpress.com/2008/10/31/memory-lane/ /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

Да проверим колко сме умни :)

Да проверим колко сме умни  :)

Това е един занимателен тест, съдържащ 4 въпроса и един бонус-въпрос.
Прочетете. Помислете. И отговорете без много да се бавите !!

Готови ли сте ? Добре.

Превъртете надолу, бавно. Недейте да хитрувате, не надничайте предварително да видите отговорите!

Първи въпрос:

Участваш в надбягване. Задминаваш втория в надбягването. На коя позиция си?

За да отговориш на въпрос №2, се опитай да не му отделяш толкова време, колкото отдели на номер едно !

Втори въпрос:

Ако си задминал последния човек, ти си…

Трети въпрос:

Забележка: трябва да се сметне изцяло наум!
НЕ използвай молив и хартия или калкулатор!!
Опитай:
Вземи 1000 и добави 40 към него. Сега добави още 1000. Сега добави 30. Добави още 1000. Сега още 20. Добави още 1000. И още 10. Какъв е крайният резултат?

Получи ли 5000 ?…

Четвърти въпрос:

Бащата на Мари има пет дъщери: 1. Нана 2. Нене 3. Нини 4. Ноно
Как е името на петата дъщеря?

И пети въпрос – бонус

Ням човек се опитва да си купи четка за зъби. Като имитира движенията на човек, който си мие зъбите, той успешно се изразява пред продавачката и покупката е осъществена. Сега, ако там застане сляп човек, който иска да си купи чифт слънчеви очила, как трябва да обясни той?

 

А СЕГА ВИЖТЕ  ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ :

1. Ако си отговорил, че си на първо място, БЪРКАШ !
Ако задминеш втория в надбягването и заемеш мястото му, ти си втори!

2. Ако си отговорил, че си предпоследен, пак грешиш. Кажи, как можеш да задминеш ПОСЛЕДНИЯ човек?

3. Верният отговор всъщност е: 4100. Не вярваш ли ?
Провери го с калкулатора.

4.Отговор: Нуну ? Не!!! Разбира се, че не!
Името й е Мари!
Прочети въпроса отново 🙂

5. ( бонус въпрос) Отговор :

Просто трябва да си отвори устата и да попита

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

Усмихни се!..

„Усмивките са заразни,
бъди преносител!.. „

🙂

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

„Конкурс за работодатели“

„Обявявам конкурс за работодатели!
Кандидатите да изпращат молба, история на фирмата и снимки на служителите си в половин ръст. Мотивационни писма, телеграми, лични съобщения, sms-си и колети до 100 кг са предимство.
Спечелилият конкурса ще бъде на 3 месечен изпитателен срок.
Ако издържи – ще се пенсионирам при него. “

АКТУАЛНО. НОВИНИ ЗАБАВНО

Какво е написано тук?

/ Източник:  BMW Club Bulgaria /

Учени от Кембридж достигнаха да интересно откритие – според тях няма значение как е написана думата , важно е само първата и последната буква да са правилни и можем да разберем какво пише …
Убедете се сами в текста, който следва :

НЕ МГОА ДА ПВОАРВЯМ, ЧЕ НИСАТНИА РИБАРЗАМ КВАКО ЧТЕА.ТВОА Е ФЕМАНОЕНЛАНТА МОЩ НА ЧЕОШВИКЯ МОЪЗК. СЕПРОД ИЗЕДЛОВСАТЕКЛСИ ЕИКП В КДЕМРБИЖ, НМЯА ЗАЧНЕИНЕ КАК СА ПОРДЕНДЕИ БКУИВТЕ В ДАУТМА, ВАНЖО Е СМАО ПРТЪАВА И ПОДНСЛЕАТА ДА СА НА МЕТАТСА СИ. ОСНТААОЛТО МЖОЕ ДА Е НАЪЛПНО РБЪАЗРНКАО И ВЪРКПЕИ ТВОА МЖЕОТЕ ДА ГО ЧЕТТЕЕ
БЕЗ ПРЛОЕБМ. ПРАЧИНИТА Е, ЧЕ ЧОВШЕКЯИТ МЪОЗК НЕ ЧТЕЕ ВСКЯА БКУВА ПОЕЛНОТДО, А ДАУМТА КТАО ЦЛЯО. МЖЕТОЕ ДА РЗБЪРАКАТЕ МСТЕАТА НА ОАСТНАИЛТЕ БВУКИ И ВСЕ ПАК НПИАСАТНОО ЩЕ ПРДЪОЛАЖВА ДА СЕ ЧТЕЕ С ЛКОЕТА. ПРИИЧНТАА Е В НЧИАНА ПО КОТЙО ВИАШЯТ МЪОЗК ОРАБОТБВА ИРНФОЦМАИЯТА.