Andrea Bocelli, Celine Dion – The Prayer
Превод на български: artheto

МОЛИТВА

Моля се Ти, Господи да бъдеш нашите очи и да ни наблюдаваш накъде вървим.
Да ни помагаш да бъдем разумни в миговете, в които сме изгубени…
Нека това бъде нашата молитва, когато изгубим пътя си…
Води ни, Господи на правилните места.
Напътствай ни с благословията Си там, където ще сме в безопасност.

Светлината, която Ти притежаваш, моля се да я открием и да остане в сърцата ни…
Да запомним, че когато вечер се появяват звездите, Ти си нашата вечна звезда!
Нека това бъде молитвата ни.
Колко вяра ни е останала, когато сенки обсебват дните ни?…

Води ни, Господи на правилните места. Напътствай ни с благословията Си. Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.

Мечтая за свят без насилие, свят справедлив и изпълнен с надежда.
Нека всеки хване ръката на ближния, да има мир и братство.
Със силата, която получаваме се молим за спокоен живот.
Това ли е желанието, толкова недостижимо за нас?

Нека Всеки да намери любовта! И нека всяка душа намери своя сродна душа, душа, която да обича.
Нека това бъде нашата молитва.
Молитва, каквато има всяко дете.

Трябва да открием пътя си.
Води ни, Господи с Твоята благословия!
Дай ни вяра, за да бъдем в безопасност.

Това ли е вярата в нас, блещукаща из всеки?…
Вярвам, че тази вяра ще ни спаси!

Из Пасхално послание, 2013 г.
Днес, повече от всякога, живеем остро феномена на общество, което не общува помежду си.
Хората са редом до нас, живеят до нас и не ги забелязваме, както и те не ни забелязват;
не ни разбират, но и ние не ги разбираме. Резултатът на отсъствието на лични взаимоотношения между човеците е самотата. Човек извади от центъра на своя живот Бога и на Негово място постави себе си. Затова се върти около себе си, бори се да придобие евтини неща и едва покрива само насъщните си потребности. Така сам се принуди да живее в безплодната изолация. Съвременният човек в живота си няма за цел вечността, а тя, вечността,
е единствено във възкръсналия Христос и в изпълнението на Неговите заповеди.

Какво трябва да правим днес?

Възползвайки се от подарената ни свободна воля, да отворим вратите на сърцата си и да помолим Възкръсналия Господ, както светите апостоли Лука и Клеопа: „Остани с нас” /Лк.24:29/, Господи!

„Остани”, Господи, с милия ни български народ, със семействата ни, с децата ни. Укрепи ги и ги утвърди в непреходните християнски добродетели.

„Остани”, Господи, с държавниците ни, които възглавяват родните иституции и най-вече с тези, които правораздават в съдебната система и да помнят, „че съдът е дело Божие”/Второзаконие 1:17/. Дай им сили да носят леко тежкото бреме и отговорността; разум и решителност да служат на народа си и да вземат винаги решения, които не противоречат на Твоите спасителни заповеди. Да помнят винаги, че за всяка своя дума и дело носят отговорност не само пред народа, но и пред Тебе Единствения Справедлив и Нелицеприятен, Неподкупен Съдия.

„Остани”, Господи, с всички, които са подложени на изпитания от болести и различни зависимости.
Утеши ги, облекчи ги и изпълни сърцата им с Твоята радост.

„Остани”, Господи, с всички нас и ни помогни да облекчим болката на нашите ближни.

„Остани”, Господи, с всички православни християни и ги укрепи в истините на Православната вяра!

Из Пасхално послание на Неврокопски Митрoполит Натанаил през 2013 г.,
Източник: © Неврокопска св. митрополия

~ Автор: Митрополит Антoний Сурожски

„Ако се замислим, какво означава смирението, имам две кратки определения.
Смирението на руски език (и на български – бeл. прев.) е състояние на мир,
при което човек се е примирил с Божията воля, т.е. отдал й се е неограничено, изцяло,
радостно и казва: „Господи, прави с мен каквото искаш!“ Вследствие на това човек се примирява с всички обстоятелства на своя живот: всичко е дар от Бога – и доброто, и страшното.
Бог ни е призовал да бъдем Негови пратеници на Земята. Той ни изпраща там, където е тъмнина,
за да бъдем светлина; където е безнадеждност, за да бъдем надежда; където радостта е умряла,
за да бъдем радост. Мястото ни не е само там, където е удобно – в храма, когато се служи литургия, когато се чувстваме защитени от взаимното си присъствие. Мястото ни е там, където сме сами като Христово присъствие в мрака на обезобразения свят.“

~ Автор: Митрополит Антoний Сурожски, из слово произнесено на 18 май 1987 г. в рамките на международна конференция, посветена на честването на 1000 години от покръстването на Русия. Публикация: Facebook страница за Митрополит Антоний Сурожски

Автор: Св. Порфирий /Старецът Порфирий Кавсокаливит /

Бог е вложил една сила в човешката душа.
От човека зависи накъде ще я насочи – към доброто или към злото. Ако оприличим доброто на оранжерия, пълна с цветя, дървета и други растения, злото – на тръни, а силата на душата оприличим на вода, тогава се получава следното: когато насочим водата към оранжерията, тогава всички растения там ще започнат да се развиват, да зеленеят, да цъфтят, да живеят; в същото време тръните, понеже не се напояват, увяхват и изчезват. И обратно. И тъй, няма нужда да се занимавате с тръните.
Не се залавяйте да гоните злото. Христос така ни иска: да не се занимаваме със страстите и с врага на спасението. Насочете водата, т.е цялата сила на душата си към цветята и ще се радвате на тяхната красота, ухание и свежест. Няма да станете светии, пъдейки злото. Оставете злото.
Гледайте към Христа и Той ще ви спаси. Вместо да стоите пред вратата и да гоните врага, не му обръщайте внимание. Ако злото идва от една страна, вие пък с лекота се отдайте на Христа от другата страна. Тоест, когато злото идва да ви провали, вие отдайте вътрешната си сила на доброто, на Христа. Помолете се: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Господ знае как да ви помилва, знае по какъв начин. А когато се изпълните с добро, вече няма да се обръщате към злото. Сами ставате добри с помощта на Божията благодат. Тогава злото къде да намери място? Изчезва!

~ Из кн. „Старецът Порфирий Кавсокаливит, „Живот и слова“, 2007
Славянобългарския манастир „Св.Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон

„..Днес е възсиял денят на милостта. Нека никой не преследва другия с отмъщение за нанесената му обида. Настъпил е денят на радостта. Нека никой не причинява печал и скръб. Това е ден на благоволението. В него няма място за жестокосърдечност. Това е ден безоблачен и ясен. Нека всеки обуздае гнева, нарушаващ мира и хармонията. Това е денят, в който Бог е слязъл сред грешниците. Нека се засрами праведникът, който лицемерно се гордее пред грешника… Днес Самото Божество се е вселило в човешката природа, за да се устреми и тя към всичко свято”

~Св. Ефрем Сирин