/Автор: Старецът Паисий Светогорец / – Отче, защо много хора чувстват скука на работата си? – Може би не обичат работата си? Или може би вършат постоянно едно и също нещо? Често при някои видове работа,в една фабрика, да речем, в която се прави дограма, един работник от сутринта до края на работното време лепи ли, лепи;друг постоянно поставя стъкла, друг пък маджунира. Постоянно вършат една и съща монотонна работа, а началникът ги наблюдава. И не са ден или два – все едно и също; и им омръзва. Едно време не беше така. Един дърводелец приемаше от строителите четири стени, а на стопанина трябваше да предаде завършената къща до ключ.…

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / Всеки човек трябва добре да оползотвори дарбата, която има, защото, след като Бог му я е дал, след това ще изисква от него. Например разумът е една сила, но според това как човек го използва, може да прави добро или зло. Ако човек е много умен и съобразителен и използва това по правилен начин, може да направи открития, които ще помогнат на света. Обаче, ако не го използва правилно, може да открива способи например как да ограбва другите. Или да вземем тези, които правят илюстрации и карикатури по вестници и т.н. С една карикатура, с една скица, изобразяват цяло събитие. И ако това има…

/Автор: Старецът Паисий Свeтогорец/ – Отче, много хора, когато се връщат вкъщи след работа, са изнервени. – Винаги съветвам мъжете след работа да влязат в някоя църква – ако има някъде отворена, да запалят една свещ и да останат вътре десет-петнайсет минути; или да седнат в някой парк или градинка и да прочетат един малък откъс от Евангелието, за да се успокоят малко и след това да се приберат вкъщи спокойни и усмихнати, а не да се прибират изнервени и да започват кавги. Да не пренасят вкъщи проблемите, с които се сблъскват на работата, но да ги оставят вън от вратата. – Отче, някои обаче имат донякъде оправдание, защото отговорността,…

/Автор: Старецът Паисий Светогорец /Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон/ Когато ни застигне някоя болест, добре е да се оставяме изцяло в Христовите ръце. Да съзнаваме, че душата ни има по-голяма нужда от търпение и славословие в болките, отколкото от стоманено тяло, с което можем да извършваме големи телесни подвизи, които обаче биха могли неусетно да ни доведат до възгордяване, защото може да помислим, че със свои сили ще спечелим рая. Знаете ли колко години вече имам – кога поносими, кога непоносими – болки? Поносимите болки са станали мое постоянно състояние. Какво преживях първо с бронхектазията, а после и с операцията, която претърпях! След това започнаха проблемите с…

Автор: Старецът Паисий Светогорец , из кн. Издание на Славянобългарски манастир „Св.Вмчк.Георги Зограф“,Света Гора, Атон – Отче, когато човек се затруднява и чувства тежест от някоя работа, каква е причината? – Може би не пристъпва към нея с добри помисли. Ако се отнася към нея както трябва, всяка работа става празник. – Отче, а когато човек се огорчава, защото върши някоя тежка и черна работа, например, ако е строител или е мияч на тенджери в някоя кухня и т.н., как трябва да подходи? – Ако си помисли за това, че Христос е измил краката на учениците Си (виж Йоан 13:4-14), ще престане да се огорчава. С това, което Христос направил,…

«Да пазим Православието си като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин. Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народът ни от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на Православието. Да не забравяме никогаж: ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД» (Търновски митрополит КЛИМЕНТ (Васил Друмев)

Къщичка от кал, мъничка. Под столетния дъб. С целия си ръст великанът се е надвесил над нея. Разстелил е короната си като паунови криле от листа. За да бъде като закрилник на дребния й ръст. За да плени вятъра в листата си. Величествен дъб. Ангел пазител на покоя на сгушената постройка. Здание просто. Оскъдно и крехко. Като изсъхналите тела на мъчениците. От старите камъни на стените му се рони бял прах. Белег на крехката тленност на телата ни, жадни за Възкресението на Съдния ден. Никъде небето не е по-високо от това над дребната къщичка. Никъде небето не е по-синьо от това над тази осветена колибка. Никъде другаде водата на Преспанското…

/Автор:митрополит Антоний Блум/ Ние можем донякъде да си представим изумлението на тварите, възникващи от небитието и срещащи Божията любов, ако си припомним гл. 9 на Евангелието от св. Йоан за Слепородения. Човекът бил сляп, така се родил. За него не съществувало нищо освен вътрешната тъмнина и мъката, че е чужд на непостижимия за него свят. И ето, Господ Иисус Христос пристъпва към него и го пита желае ли изцерение… Как копнеел той за това, да стане жива частица от прекрасния живот! И Христос го изцерява! За какво се отворили очите на Слепородения? Какво срещнал погледът му? Лика на въплътения Бог, Христос Спасителя, Живия Бог, станал Богочовек. И какво прочел прогледналият…