Трагичното е не това, че вършим грехове, а че имаме дързост и превръщаме греха си в начин на живот. Вместо да признаем и да кажем: „Господи прости ни, моля те за Твоята помощ, за да изляза от блатото!“, ние казваме: „Добре постъпвам, така правят всички, така ми харесва. Така ще правя!“ / Арх. Андрей Конанос /

Автор: Старецът Паисий Светогорец Светият Дух е един и има много дарования. Не е един тук, а друг там. Не е дух на смущение и обърканост, но е Дух на любов и мир… Когато духовните хора се критикуват взаимно, това значи, че се намират под влиянието на много други духове, които нямат никаква връзка със Светия Дух. Преди Светият Дух просвещаваше, показваше. Колко велико нещо е това! Днес не намира предпоставки, за да слезе. Старозаветното вавилонско стълпотворение било невинна забава в сравнение с днешното състояние. Например човек искал глина, а му донасяли слама. В сегашното вавилонско стълпотворение има много страсти. Искаш глина, а ти хвърлят тухла по главата. Обаче ако…

Автор: Старецът Паисий Светогорец Някои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога. Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че…

„Ние няма да успеем да се покаем, ние няма да успеем да променим живота си, докато не се срещнем днес вечерта и утре, в тези настъпващи дни, със страданията Господни” /Митрополит Антоний Сурожки/

„Кой човек е най-беден? – Този, който най-много от всичко обича парите. Как да се противопоставим на бедите? – Със смирение. Как да се противопоставим на страданието? – С търпение. Кое показва, че душата е здрава? – Вярата. Кое показва, че душата боледува? – Безнадеждността. Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението. Кое показва, че постъпките ни са добри? – Мирът в душата. Кой човек, и да живее, е мъртъв? – Равнодушният. Кой човек никога не ще умре? – Този, който обича Бога и ближните.“ Монах Симеон Атонски

Автор : Митрополит Антоний Сурожки Да любите един другиго така, както Аз ви възлюбих… Тези думи достигат сърцето ни и радват душата ни, в същото време ни се струва изключително труден подвиг, когато трябва да ги изпълним, да ги въплътим в живота. За любовта може да се говори на различни плоскости; има обичайна проява на любовта, както се обичат членовете на едно семейство, както бащата и майката обичат своите деца, както децата отговарят на тази любов, както радостната светла любов съединява младоженеца и булката; това е радостта, светлината, която пронизва тъмата на обичайния живот. Но в нея има крехкост и несъвършенство. Сигурно знаете как децата са обичани от родителите, но…

Автор: прот. Александър Шмеман Великият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт. Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни, преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт. Христос бил далече от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал…

…Блажени Августин казва, че нищо не ни издига така високо в Божиите очи, както снизходителното отношение към недостатъците на ближните. За съжаление в нашите взаимноотношения се наблюдава точно обратното явление:не любов един към друг, а жестокост; не снизходително, а осъдително отношение към недостатъците на ближните. Осъждането е любима тема на нашите разговори, при това то нерядко се съпровожда от клевета и чувство на злорадство. В случая винаги трябва да помним думите на великия пастир на руската земя о. Йоан Кронщадски. Веднъж някой хулел в негово присъствие един познат нему човек. „Наистина ли е така?“, попитал великият пастир своя събеседник. – „Наистина“, отговорил онзи. – „Щом е така, казал о. Йоан,…

„Понякога искам да попитам Бог защо позволява съществуването на бедност, глад и несправедливост в света, след като може да направи нещо по въпроса… но се страхувам, че и Той може да ми зададе същия въпрос…“