Category Archives: СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

нашата вяра

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Любовта Христова

Автор : Митрополит Антоний Сурожки
229137_10151572016608798_1694596815_nДа любите един другиго така,
както Аз ви възлюбих…

Тези думи достигат сърцето ни и радват душата ни, в същото време ни се струва изключително труден подвиг, когато трябва да ги изпълним, да ги въплътим в живота.
За любовта може да се говори на различни плоскости; има обичайна проява на любовта, както се обичат членовете на едно семейство, както бащата и майката обичат своите деца, както децата отговарят на тази любов, както радостната светла любов съединява младоженеца и булката; това е радостта, светлината, която пронизва тъмата на обичайния живот. Но в нея има крехкост и несъвършенство. Сигурно знаете как децата са обичани от родителите, но са безсилни да отговорят на тази любов; в определени моменти – да, но не постоянно. Вие знаете, че между брятата и сестрите има естествена обич,
но в същото време тя не ги изпълва изцяло. Затова не бива да се твърди, че тази естествена човешка любов е изпълнение на Христовата заповед, че тя представлява Царството Божие на земята дошло в сила.
За какво тогава става дума? Христос ни казва, че трябва да любим един другиго; Той не прави никакви разлики; какво иска да ни каже с това? Че трябва да ценим всеки човек, всеки срещнат, познат и непознат, чужд, привлекателен или не, като човек с вечна съдба. Това е човек, когото Бог е призовал от небитие към живот, за да направи своя неповторим принос в живота на човечеството. По човешки той може да не ни харесва, да ни е чужд, непонятен за нас – но той е извикан от Бога и поставен в света, за да внесе в него нещо, което ние не сме в състояние да внесем. И още повече: той е поставен на моя жизнен път, за да ми се открие нещо. Най-напред, за да ми се открие, моята неспособност да виждам всеки човек като икона; умеем ли да се гледаме един другиго по този начин? Боя се, че не умеем, че има хора, които са ни близки, скъпи, а другите, в най-добрия случай, са ни просто чужди.
На тези „чужди” хора трябва да обърнем особено внимание, защото те поставят пред нас въпроса: ти с Христа ли си, или без Него? Защото този човек, когото Христос възлюби до смърт кръстна, ти не щеш да го знаеш. Той ти е чужд, той ти е непонятен, не ти влиза в работата; ако го нямаше на света, би ти било също така просто и хубаво. Нима това е християнска любов? Трябва да се научим, когато срещаме някой човек да го погледнем и да кажем: това е икона Христова, това е образ Божий, този човек е пратеник Божий. Той е изпратен, за да ме научи на нещо, за да ми донесе нещо, за да постави пред мен въпрос, изискване Божие. Понякога ние можем да направим това след време; а понякога не успяваме, докато не стане късно.
Спомням си разговор с един руски свещеник от ранната емиграция, който е бил воин в Бялата армия, който всички години на емигрантския си живот беше посветил на борбата с болшевизма, който с цялата си душа отхвърляше Сталин. И в един момент той разбра, че Сталин е умрял. И в този момент с него се случило нещо, което той не очаквал; той помислил: ами ако Бог съди Сталин така, както аз го съдех и досега не мога да престана да го съдя?! Аз го ненавиждах; нима Бог, когато той застане пред Него, ще го срещне с ненавист, с отхвърляне, и то не временно, а навеки!? И аз си спомням, че той ми каза как изпаднал в такъв ужас за себе си, че се втурнал в олтара, хвърлил се на колене и казал: Господи, прости ми за ненавистта, която имах към този човек! Той сега е пред страшния съд; Господи, не приемай моето осъждане против него… Това е крайност; това е такова положение, в което никой от нас не се намира, и дай Боже, да не попада; но кой знае? Колко хора има, които ние не обичаме, не приемаме, отхвърляме, макар и не в такава степен…
Та нека помислим за това, на какво ниво на любовта се намираме. Намираме ли се на нивото на любовта на децата към родителите, на булката и младоженеца един към друг, на неразделните приятели, на които никога не им се е налагало да се сблъскат с болката и отрицателните качества на любимия? Или се намираме в положението на тези хора, които са заобиколени от чужди, за които моят ближен не съществува – обичам го, доколкото той не ми пречи да живея, отхвърлям го в момента, когато той застане на пътя ми… Ако можем да мислим така за когото и да било (и аз съм сигурен, че ние можем да мислим така за мнозина около нас), то ние още не сме се научили какво значат Христовите думи: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих… Той възлюби всекиго от нас не за неговата добродетел, не за неговата красота, не за това, че той е толкова добър, а заради това, че му е толкова нужна любов, за да стане човек, заради това – да може той да се опомни, за да стане нова твар, за да влезе в него живот…
И ето, да се погледнем един другиго, макар и в нашия храм, макар и сред нашите познати, и да се запитаме: обичам ли аз този човек с такава любов? А ако не, то аз още не съм започнал да обичам с Христовата любов. И колко е страшно това, колко страшно е да си помислиш: когато застана пред Бога, около мене ще има хора, които съм познавал цял живот, и ще кажа: тези хора никога не съм обичал, не ги обичам и не желая да ги зная. Искам да вляза в Твоя рай, Господи, там няма място за тях, както няма за тях място и в моето сърце на земята!.. Да помислим, защото тази заповед Христова: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих – не е обикновена заповед; тя изисква от нас съвършено нов обрат в живота. Да помислим, да помислим даже просто за този човек, който стои сега до нас: той свой ли ни е, или чужд? Той съществува ли за мене, или не съществува?
А ако съществува, то в каква степен? Как?
Да помислим за това, защото рано или късно ще застанем пред Христос, Който ще ни каже:
Аз заради този човек дойдох на света, заради този човек умрях на Кръста.
И ако ти го отхвърляш, то отхвърляш и целия Мой подвиг на любовта;
ти по свой избор ставаш чужд на Мене. Амин!

Превод Теменужка ВИТАНОВА
Църковен вестник, Година 102, брой 21, София, 16-30 ноември 2002

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Предпразници на Възкресението

Автор: прот. Александър Шмеман
lazarovo_vazkresenie_ruВеликият пост завършва с два лъчезарни празнични дни, или по-добре да се каже с двуединен, двудневен празник. Това е Лазарова събота – когато си припомняме възкресяването от Иисус Христос на Неговия приятел Лазар, и Връбница, когато празнуваме тържествения вход в Йерусалим, извършен от Христос шест дни до предаването Му на страдания и кръстна смърт.
Сякаш преди да навлезем в мъката и тъмнината на Страстните дни,
преди още веднъж да станем свидетели на Христовите страдания, Църквата ни разкрива истинския смисъл на доброволната Христова жертва, на спасителната Му смърт.

Христос бил далече от Йерусалим, когато Лазар умрял. Чак след четири дни Той дошъл във Витания и се срещнал със сестрите на Лазар, Марта и Мария, и с плачещите и скърбящи негови приятели. В Евангелието от Йоан подробно се разказва за тази среща. Двете сестри казват на Христос: „Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми…“ А Христос отговаря: „Брат ти ще възкръсне!“ И въпреки това, независимо от този отговор, когато видял плачещите сестри и дошлите с тях скърбящи юдеи, Той Самият, както пише евангелист Йоан, „разтъжи се духом, смути се“. Ето, Той се приближава до гроба и Той Самият плаче и околните си казали: „гледай, колко го е обичал“. Христос заповядва да махнат камъка, затварящ гробницата. И по думите на евангелиста „извика с висок глас: Лазаре, излез вън! И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа“.

Какъв е смисълът на това събитие, което така светло, така радостно, така победно празнува Църквата на Лазарова събота? Как се съвместяват мъката, сълзите на Христос и силата да възкресиш умрелия?

Със своя начин на празнуване Църквата отговаря на този въпрос. Христос плаче, защото в смъртта на Своя приятел вижда тържествуването на смъртта в света, смъртта, която Бог не е сътворил, но която се е възцарила и господства в света, отравяйки живота, претворявайки го в безсмислено редуване на дни, неумолимо устремени към пропастта.

И тази заповед: „Лазаре, излез вън!“ Това е чудото на любовта, тържествуваща над смъртта, това е предизвикателство към смъртта, призоваването й на война от Христос, това е потвърждение, че самата смърт трябва да бъде разрушена и умъртвена. И за да бъде разрушена смъртта и нейният мрак, Самият Христос – което значи Самият Бог, самата любов, самият живот – ще слезе в гроба, за да се срещне лице в лице със смъртта, да я разруши и да ни дарува вечен живот, за какъвто ни е създал Бог.

И на следващия ден Христос влиза в Йерусалим. Но влиза не така, както го е правил по-рано: непознат, неизвестен, непризнат. Не, сега Той, Който никога не е търсил власт и слава, сякаш Сам подготвя Своето тържество. Той заповядва на учениците Си да Му доведат младо осле. Той го възсяда и влиза в града, съпроводен от тълпа народ и деца с палмови клонки в ръце. И тази тълпа, и тези деца Го приветстват с древния възглас, с който са се обръщали само към царя: „Осанна! Благословен е идващият в име Господне! Осанна във висините!“ Какво означават тези тълпи народ, палмовите вейки и отекващото царско приветствие, тази ликуваща радост? И защо всяка година ние си припомняме това събитие със същата радост, сякаш самите ние стоим на улицата в светия град и чакаме, и посрещаме, и ликуваме, и повтаряме все същите думи, това вечно „Осанна“? Това значи, че макар и в един далечен за всички нас град Христос е бил цар, царствал е, бил е признат от народа за цар. Да, Той учел за Божието царство, за Своето бъдещо възцаряване. Но в този ден, шест дни преди Пасха, Той разкрил Своето царство на земята, открил го е на хората, призовал ги е, а заедно с тях и всички нас, да станем граждани на това царство Христово, поданици на един смирен цар, цар без земна власт и без земно могъщество, но всесилен чрез любовта.

Ние живеем в свят, в държави, които са се отрекли от Бога, заети само със себе си, треперещи за своята власт, сила, могъщество и победа. И в този свят почти няма място за Божията любов, Божията светлина, Божията радост. И ето, в този единствен ден в годината, когато стоим в препълнените храмове и държим в ръце върбови клонки, когато ехти отново царственото „Осанна“ – ние казваме на себе си и на света, и свидетелстваме: не е загинало, не е изчезнало от лицето на земята Христовото царство, така ярко просияло в онзи ден в Йерусалим. Ние казваме на Бога: Ти си единственият ни Господ, Ти си единственият ни Цар и ние знаем, и вярваме и твърдим, че Царството на Твоята любов ще победи с победата над греха, над злото и смъртта и радостта от тази вяра никой не може да ни отнеме.

На Връбница ние знаем, че след това Свое тържество Христос ще поеме възхода Си към страданията и смъртта. Но светлината, запалена в този ден, ще осветява и бездънния мрак.
След кръста и смъртта ще изгрее светлината на неизказаната пасхална радост.
Ето къде е смисълът и силата на тези необикновени дни, когато, завършвайки поста, ние се готвим да последваме Христос в Неговите доброволни страдания, в победното Му слизане към смъртта,
в преславното Му възкресение в третия ден.

Прот. Александър Шмеман „Воскресные беседы“.
Препечатано от „Църковен вестник“, брой 8 2002 година. Превод Полина Спирова

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Да не осъждаме

"Ние няма да успеем да се покаем, ние няма да успеем да променим живота си, докато не се срещнем днес вечерта и утре, в тези настъпващи дни, със страданията Господни” /Митрополит Антоний Сурожки/…Блажени Августин казва, че нищо не ни издига така високо в Божиите очи, както снизходителното отношение към недостатъците на ближните. За съжаление в нашите взаимноотношения се наблюдава точно обратното явление:не любов един към друг, а жестокост; не снизходително, а осъдително отношение към недостатъците на ближните.
Осъждането е любима тема на нашите разговори,
при това то нерядко се съпровожда от клевета
и чувство на злорадство.
В случая винаги трябва да помним думите на великия пастир на руската земя о. Йоан Кронщадски.
Веднъж някой хулел в негово присъствие един познат нему човек. „Наистина ли е така?“, попитал великият пастир своя събеседник. – „Наистина“, отговорил онзи. – „Щом е така, казал о. Йоан, да не говорим за греховете на ближните си. Имаме достатъчно собствени грехове. И ако сравним нашите грехове
с греховете на онези, които осъждаме, то може би собствената ни греховност ще надмине тяхната.“

Автор: Архиепископ Серафим (Соболев) (1881-1950)
Из „Наставления за кротостта и смирението“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Понякога…

"Благослови враговете ми, Господи"
„Понякога искам да попитам Бог
защо позволява съществуването на бедност,
глад и несправедливост в света,
след като може да направи нещо по въпроса…
но се страхувам,
че и Той може да ми зададе същия въпрос…“

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Ще дойде и добро време

:)“Злото е скъсало веригите и навсякъде е черно, като на разорано поле.
Но ако засеем полето, през пролетта
то ще се раззелени и ще ни даде плодове.
Така и светът сега живее в тъмнината на злото.
Ще дойде и добро време,
но за това е нужна сеитба.”
/ Старецът Паисий Светогорец /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Ела си

Автор: Елица Мавродинова
ВЯРА!...Откакто си отиде, все Ти пиша  
и все захвърлям в печката писмата.
Не знам дали четеш човекостишия,
но днешното реших да Ти го пратя,

че сигурно и Ти се притесняваш,
дали сме здрави, стига ли насъщният…
Не ни мисли. По малко остаряваме,
но иначе отвътре сме си същите.

Понякога се караме и викаме,
и думите тежат като планети.
Крилата ни болят. И бавно никнат,
и бързо вехнат в полза на ръцете.

Понякога сме дребни и лицата ни 
приличат на стафиди от ненавист.
А друг път сме огромни. Непонятни,
божествени и истински, и прави.

Но тъжно е, откакто си отиде.
И днес Ти пиша, за да Те помоля…
прости ни. Бяхме зли и Те обидихме.
Ела си, Боже, в къщите. При хората.

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Една история за вярата

"Кръстът"
„Това е границата, в която трябва да се движиш –
вяра, надежда и любов.
Ако нямаш вяра, ти ще се ликвидираш.“
/Oтец Атанас Аролски/

Отец Атанас Аролски е на 92 гoдини, но въпреки напредналата възраст не престава да се движи пеш между селата Хвойна, Орехово и Малево, изминавайки по 10 км. на ден и да търси да лекува душите на хората.
Ако мине кола, може и да го вземе, ако не “Пътя е затова, за да се върви!”-казва отеца.
Отец Атанас споделя, че основното му предназначение на тази земя е да се грижи за духовната храна на хората. И както човек се грижи за тялото си да го облича, измива и храни, така трябва да полага съответните грижи и за душата си, за да не линее и отслабва, а да намира истинския път, който минава през Христос. Но отеца се възмущава, че днешния човек се грижи основно за плътта си и е забравил, че има душа и още повече дух от Бога… И че плодовете на днешното поколение говорят много ярко за този факт.
Че девиза на повечето хора днес е “яж, пий и се весели, защото това е, което ти остава”…
И казва, че “за човека е важно да му е пълен стомаха”… “ А душата има нужда да се храни със слово – Божие слово! Затова дойде Иисус. Той даде своя живот, за да ни научи какво да правим, какво да говорим и къде да вървим. Пътищата да ни показва – „Аз съм пътят и истината, и животът“. Затова дойде Той, но ние избрахме нашите земни пътища“ споделя с горчилка в сърцето отец Аролски. И добавя: „Хората вярват, но преди всичко се грижат за телата си, отколкото за душите. Защо – защото душата мълчи, тя не е като тялото. Ако аз огладнея, ако не му дам хапче и не го залъжа – то ще ме изяде, ще ме подлудей, ще ме накара да открадна, да убия, но аз трябва да го задоволя.
Душата не е такава – тя е по-друга, тя те измъква от този свят“.

Източник: http://zvezdichka.blog.bg

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Статии на Архим. Андрей Конанос

Източник: Двери-Бг
Жертвата за ближния

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Статии на Лимасолски митрополит Атанасий

Източник: Двери-Бг
Светоотеческо Православие

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Да помагаме на хората в покаянието

Автор: Старецът Паисий Светогорец
"Молитва"-Отче, какво най-много би помогнало
днес на света?

– Ако днес някой може да учи хората на покаяние, само това може да помогне.
Нека четем, доколкото можем, жития на светиите, в които се подчертава значимостта на покаянието, за да получим полза.
Когато молим Бога да ни даде покаяние, означава, че Го молим за просвещение.
Когато се молим за покаяние и се каем по-дълбоко, естествено ще се смирим повече
и тогава по необходимост ще дойде повече Божия благодат, божествено просвещение.
Когато човек пребивава в покаяние, запазва Божията благодат.
Хората като цяло са добри. Вижте как повечето нито се изповядват, нито се черкуват,
пребивават в голямо невежество, но от друга страна идват и търсят от мен помощ.
Значи имат нещо в себе си.
– Отче, дали изпитанията не стават повод хората да се доближат до Бога?
– Които имат добро разположение, получават полза от изпитанията. А които нямат добро разположение, обвиняват и хулят Бога и т.н. Лошото е, че не казват “съгреших”, но се измъчват. Дяволът е придобил голяма власт върху света. Дали сме му много права. На какво е заприличал днешният човек? Лошото е, че пречи на божествената намеса, защото няма покаяние. Ако имаше налице покаяние, нещата щяха да са се уредили.
Ще минават бури една след друга! Бог да бъде на помощ! Нека просим покаяние за целия свят, както и за онези, които съзнателно причиняват зло на Църквата и въобще
не мислят да се поправят – Бог да им дава покаяние и после да ги взима при Себе Си.
Нека помагаме, колкото можем, на света в покаянието, за да получим Божиите благословения. Покаяние и изповед – това е нужно днес. Аз постоянно препоръчвам покаяние и изповед, за да бъдат отнети правата на дявола, да бъдат преустановени външните бесовски влияния. Хората се нуждаят от някакво сътресение, за да разберат и да се покаят. Например някой изповядва, че е прелюбодействал. Духовникът му дава прошка, дава му и някаква епитимия и спира до тук. А трябва духовникът да му помогне да разбере, че злото не е само в прелюбодеянието; че с това престъпление, което е извършил, е разтурил две семейства. Но някои духовници въобще не изследват нещата, нито подтикват хората да се замислят.
– Отче, има хора, които са добри, но не се черкуват често и не участват редовно в църковните тайнства [най-вече в тайнствата Изповед, свето Причастие – б. пр.]
– Понякога човек може да не се черкува често, но да има у себе си благоговение, доброта и затова Бог намира у него място и обитава в този човек. Ако тези хора участваха и в тайнствата на Църквата, биха напреднали много в духовния живот. А има други, които се черкуват, изповядват се, причастяват се, правят всичко, обаче Бог не намира място, за да се всели у тях, защото нямат смирение, доброта, истинско покаяние. Не е достатъчна само изповедта пред духовника, за да бъде човекът наред – нужно е и покаяние.
И всяка молитва, която извършва човек, трябва да започва с изповед пред Бога.
Разбира се, не да плаче и да казва: “Аз съм такъв, такъв, такъв”, а след това да върши същото.
Тогава няма истинско чувство и съзнание за греха. Когато има чувство и съзнание, тогава има и малко подобрение.
Вижте израилтяните с каква простота са се молели. Стани, защо спиш, Господи? (Пс. 43:24), казвали те.
И след това господ се вдигна, като че събуден от сън, като исполин от вино победен, и порази враговете… (Пс. 77:65, 66). С каква простота и смирение, но и с какво дръзновение казвали: “Господи, какво ще кажем сега на другите народи? Ти ни спаси в Червено море, а сега нима ще умрем в пустинята или ще ни заколят другоплеменници? Нека не ставаме за посмешище” (виж Изх. 32:12, Втор. 9:28, Пс. 78:10). Ние няма да Му говорим такива приказки: “Защо спиш, Боже, не виждаш ли?”, защото на нас ще ни удари шамар. Това би било наглост. Тогава израилтяните са казвали така със смирение и простота. Не са обвинявали Бога: “Защо направи това така?”, но казвали: “Ние сме достойни за по-големи злини, но какво ще кажем сега на другите народи?”. И видяхте ли, как преклониха Бога с молитвите си. Разбирате ли? Понеже е имало признаване на грешката, покаяние, затова и Бог се намесва и поразява враговете. Ако и ние се озовем в трудност и не я посрещнем по духовен начин, тогава светските хора ще кажат за нас: “Къде ви е молитвата?
Казвате, че се молите, но какво правите?”. И ставаме за резил.

Из кн.”Духовно пробуждане”, Слова Том 2, Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Когато ви отнемат всичко

tose20
„Когато ви отнемат всичко,
остават двете ви ръце.
Доближете ги една до друга за молитва …
Tогава ще бъдете силни.“
/ Toше Проески /

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Главното в живота

Приказка„Главното в живота е
винаги да се прави добро на хората.
Ако не можеш да направиш голямо добро,
постарай се да извършиш поне малко.“
Св. Лука Войно-Ясенецки 

Хирург в расо лекува и след смъртта си
/ Публикация на www.pravoslavieto.com /

По времето на комунизма от ухо на ухо върви една мълва – за хирурга-архиепископ.
Той поставял болния на операционната маса, прочитал над него молитва, прекръствал себе си, лекарите, сестрите или с йод помазвал мястото, където трябва да се реже и след това се хващал за скалпела.
И неговите операции винаги били сполучливи: слепите проглеждали, обречените се съживявали.
И всички заедно се чудели – науката ли помага, или Бог, заради Когото преследват и убиват?!
На пожълтелите снимки от съветско време може да се види облечен в расо старец с дълга посивяла коса.
На гърдите – с панагия. Този човек е бил хем епископ, хем съветски професор.
Почти четиридесет години е прекарал във времето на руския комунистически режим.
По неговите книги са учили поколения съветски хирурзи.
Произнасял е проповеди и заедно с това е чел лекции, изнасял е доклади на научни конгреси.
Хората били поразени от вида на хирург в расо.
Пропагандата трябвало да се бори срещу очевидното – вярата и науката са съвместими…

Можете да прочетете цялата история и житието на Св. Лука Войно-Ясенецки ТУК

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Трус в душата!

Автор: Татяна Мачковска, снимка и оригинална публикация в-к „Труд“,
източник: http://www.sveta-nedelia.org

trus_v_dushataЕдно момче хвърли камък по Христос в катедралата „Св. Александър Невски”.
16-17 годишно, високо около метър и шейсет, с дълга черна коса и къси панталони.
Всички заговориха за стойността на иконата –
2-3 милиона евро, творба на знаменития Васнецов.
За повредата на платното и спешната реставрация, поета от Министерството на културата,
за нуждата от охрана, предпазно фолио и прочие.

Никой не заговори за повредата в душата на момчето.
Кое е то – моето дете, твоето, вашето? И дали знае въобще, че има душа?

Докато аз съм министър, в училищата религия няма да се учи,
отсече преди време царистът Даниел Вълчев.
Не че колегите му направиха нещо повече, но той даже беше горд с това.
Честито, г-н Вълчев!

„Ти си щастлива, че на моите години не си знаела какво е наркоман и проститутка.“, каза преди петнайсетина години 10 годишният ми тогава син. Каза го тихичко, примирено –само една сълза, безпомощна и бистра, се търкулна по лицето му. Отрони я сякаж прекършената детска невинност, всекидневно изнасилвана, тъпкана и поругавана от войнствата порнография, насилието и разврата, бликащи от всяко ъгълче на живота ни. На него няма как да лепнеш етикет „Не се препоръчва за деца под 12 години” като на филм. (Макар съвсем да не е ясно защо 13 годишните могат да гледат убийства и секс.) Ако пък някой го направи, веднага ще скочат правозащитниците на детето като личност, която възпитанието нямало право да ограничава (справка – новият проектозакон за детето). Законът у нас третира със снизхождение престъпните деяния на малолетните и непълнолетните поради недостатъчното им психофизическо развитие. Животът обаче не се съобразява с това – „модерното” дете от най-крехка възраст се обучава в пороците на големите.
То е буквално облъчено от непомерни за психиката му зрелища, информация, възгледи, сред които моралните са най-относителните.
И пораства с идеята, че „ добро е това, което ми носи удоволствие. А лошо – всичко, което ми пречи да се „кефя”.

Другояче трудно може да бъде в едно общество, драговолно отказало се да говори на децата си за Бога.
Няма място в детските градини за кроткия Христос – там учат питомците си
да се кълчат в ритмите на Азис.
Без Бог, както писа Достоевски, всичко е позволено.
Само че в тази всепозволеност, неизбежно ставаш роб на най-низките си страсти
и човешкото се разпада, а след него – и заедно с него – и социумът, обществото…
Та какъв ли трус е станал в душата на това момче, каквото и да е всъщност – наркоман, вандал, психар, сатанист, сектант…
Не, не го оправдавам.
Просто си спомням думите на Спасителя за доведената при Него на съд блудница:
който е без грях, нека хвърли първия камък по нея…

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Бог ни търпи

Автор: Старецът Паисий Светогорец
"Видял ли си твоя брат, видял си твоя Бог!"Сега Бог търпи настоящето състояние.
Търпи, търпи, за да не може злият да се оправдае.
В някои случаи Бог се намесва пряко и веднага,
а в други чака. Не дава веднага изход и очаква
от страна на хората търпение, молитва, борба.
Какво благородство има Бог!
Един човек колко много хора беше погубил
през войната, а още живее.
Бог ще му каже в другия живот:
“Оставих те да живееш повече и от добрите”.
И той няма да има облекчаващи вината обстоятелства.
– Отче, как някои такива хора не умират, въпреки че са тежко болни?
– Изглежда, че имат тежки грехове и затова не умират. Бог очаква да се покаят.
– Но другите хора, които те измъчват?
– Тези, които биват измъчвани без вина, трупат спестявания. А които имат вина, изплащат дълга си.
– Отче, какво означава: А лукави човеци и измамници ще напредват в злото, като заблуждават и биват заблуждавани? (2 Тим. 3:13)
– Виж сега: някои хора имат егоизъм и Бог им удря по една плесница, за да слязат надолу. Други имат по-голям егоизъм и Бог им удря плесница, за да слязат още по-надолу. Но онези, които имат луциферска гордост, Бог ги оставя. Външно изглежда, че успяват в делата си,
но какъв успех е това? Черен успех.
Такива не падат просто долу, но падат направо в бездната. Бог да пази!

Из кн.”Духовно пробуждане”, Слова Том 2, Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН,
Славянобългарски манастир, “СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

България, защити светините си!

ПЕТИЦИЯ: „Подкрепа за манастир „Св. Вмчк. Георги“, гр. Хаджидимово“


Манастирите са светини! Да не допуснем поругаването им!