Category Archives: СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

нашата вяра

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Да придобием духовни сетива

Автор: Старецът Паисий Светогорец
by www.poznanie-bg.comСветият Дух е един и има много дарования. Не е един тук, а друг там. Не е дух на смущение и обърканост, но е Дух на любов и мир… Когато духовните хора се критикуват взаимно, това значи, че се намират под влиянието на много други духове, които нямат никаква връзка със Светия Дух.
Преди Светият Дух просвещаваше, показваше. Колко велико нещо е това! Днес не намира предпоставки, за да слезе. Старозаветното вавилонско стълпотворение било невинна забава в сравнение с днешното състояние.

Например човек искал глина, а му донасяли слама.
В сегашното вавилонско стълпотворение има много страсти. Искаш глина, а ти хвърлят тухла по главата.
Обаче ако човек отстранява своето “аз” от всяко свое действие и отсича волята си, тогава върви правилно и непременно ще получи божествено просвещение, а в отношенията му с другите ще има дух на разбирателство. Защото, когато отстрани идеята за себе си, тогава идват божествени идеи.
Човек трябва да придобие духовни сетива, за да получи божествено просвещение. Това е основно нещо, което трябва да стане, за да могат хората да разберат някои неща. Особено в наше време това ни се налага от обстоятелствата. И в Мала Азия навремето през трудните години трябвало поради ситуацията хората да работят с ума си. Например двама гърци се намирали пред турци или арменци и се разбирали помежду си, без турците да усетят нищо. Още повече днес е необходимо духовните хора да се разбират заради обстоятелствата, в които живеем. Ще дойдат трудни години. Умът трябва да се научи да работи. Ако не работи умът и ако човек не получава божествено просвещение, тогава трябва във всеки отделен случай да получава нареждане какво да прави.
Не очаквайте всичко да ви казват. Трябва да разбирате и сами някои неща, без да ви ги казват.
Помня веднъж в Коница – преди да отида войник – бяхме научили, че идват партизаните. Бяхме четирима – останалите трима бяха мюсюлмани, и се скрихме в една турска къща на края на града. Едно петгодишно турче ни видя и ни каза: “Минете през кухнята, а аз ще изляза вън”. И така минахме през кухнята, излязохме зад къщата и успяхме да се скрием в някакви складове по-надолу. А то излезе и каза на партизаните, че вътре няма никого и те си отидоха. Детенце на пет години, още не знаеше да говори добре, а вижте колко разумно постъпи! Беше като пружинка! Всичко виждаше, действаше с любов. А един възрастен би могъл да причини зло поради лекомислие.
Затова ние, които сме кръстени, помазани със свето миро, научени на вярата, начетени, нека не оставаме в едно недоразвито, инфантилно състояние. Бъдете окрилени като шестокрилатите серафими. Те имат по шест крила и ги размахват, когато пеят “Свят, свят, свят”.
Така и вие летете, имайте по шест крила.

Из кн.Духовно пробуждане
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
“СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

АКТУАЛНО. НОВИНИ ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Благодарност към Бога и за малкото, и за многото

Автор: Старецът Паисий Светогорец
169048_10150099008288798_6545446_nНякои казват: “Вярвам, че Бог ще ми помогне”, а в същото време гледат да натрупат пари, за да не се лишат от нищо. Такива хора се подиграват с Бога, защото не доверяват себе си на Бога, но на парите. Ако не спрат да обичат парите и да възлагат надеждите си на тях, няма да могат да възложат надеждата си на Бога.
Не казвам хората да нямат никакви спестявания в случай на нужда, но да не възлагат надеждите си на тях и да не им отдават сърцето си, защото така забравят Бога. Който прави свои планове, без да се довери на Бога, а след това говори, че такава е Божията воля, той “благославя” делото си по дяволски и постоянно се измъчва.
Не сме осъзнали Божията сила и доброта.
Не оставяме Стопанина да ни ръководи, затова страдаме.
На Синай, в постницата на света Епистимия, където живеех, водата беше крайно оскъдна.
На около двайсет метра от постницата, в една пещера имаше камък, от който течеше капка по капка. Бях направил едно резервоарче и там за двайсет и четири часа се събираха около три литра вода. Когато отивах да донеса вода, слагах тенекиената кутийка да се напълни, а през това време си казвах акатиста на Света Богородица. Намокрях малко челото си с ръка, защото това ми беше полезно (един лекар ми беше казал да го правя), взимах малко вода за пиене, а в една друга кутийка – за птичките и за мишките, които живееха при постницата. Тази вода използвах и да изпера някоя дреха и въобще за всичко. Каква радост и каква благодарност чувствах за малкото вода, която имах! Отправях славословие, понеже имах вода! Когато се върнах на Света Гора и живеех някое време в Иверския скит, там имаше много вода, понеже мястото беше слънчево. Имаше един голям резервоар, който се пълнеше и водата преливаше отвън. Измивах си и краката, и главата, но… бях изтървал себе си. На Синай очите ми се насълзяваха от благодарност за малкото вода, а в скита изгубих това чувство поради изобилието на вода. Затова по-късно отидох да живея на около осемдесет метра по-настрана и там имах един малък резервоар за вода.
Как човек се изтървава, как губи себе си, когато е налице изобилие!
Трябва изцяло да оставим себе си на Божия промисъл, на Божията воля и Бог ще се грижи за нас.
Веднъж един монах отиде да извърши вечернята на място извън килията си. По пътя намери една бяла гъба и благодари на Бога за рядката находка. Реши на връщане да я откъсне и с нея да вечеря. Помисли си: “Ако мирските хора ме попитат дали ям месо, мога да им кажа, че ям всяка есен”. На връщане намери гъбата наполовина – някакво животно я бе счупило. Каза си: “Явно толкова трябва да изям”. Взе го и благодари на Бога, че е промислил за него половин гъба.
По-натам видя още една половинка от гъба и се наведе да я вземе, за да допълни вечерята си, но понеже беше развалена (може би беше отровна), остави я и отново благодари на Бога, че го е запазил от натравяне. Отиде си в колибата и изяде половината гъба. На другия ден, когато излезе навън от колибата си, какво да види! Всичко наоколо бе пълно с хубави гъби – и той благодари на Бога. Нали виждате: благодари на Бога и за цялата гъба, и за половината, за добрата и за развалената, за едната и за многото.
Благодари за всичко.
Добрият Бог ни дава изобилни благословения и винаги действа за наше добро. Всички блага, които имаме, са Божии дарове. Той е сътворил всичко така, че да служи на създанието Му, на човека,
всичко да се жертва за човека – от животни и птици, големи и малки, до растения.
Дори и Сам Бог принесъл Себе Си в жертва, за да избави човека.
Нека не бъдем равнодушни към всичко това и да не Го нараняваме
с голямата си неблагодарност и безчувствие, но да Му благодарим и да Го славословим.

Из кн.Духовно пробуждане
Слова Том 2
Старецът Паисий Светогорец
Авторски права © 2008 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
„СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ“

ВДЪХНОВЯВАЩО СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Христос Воскресе!

578594_10150745537738798_1691652881_n
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Нека великденската, пасхална радост
винаги съгрява сърцата ни
и свети в душите ни !

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Страданията Господни

molenie„Ние няма да успеем да се покаем,
ние няма да успеем да променим живота си,
докато не се срещнем днес вечерта и утре,
в тези настъпващи дни,
със страданията Господни”
/Митрополит Антоний Сурожки/
947216_10151571977203798_1879935104_n

АКТУАЛНО. НОВИНИ СВЕТООТЕЧЕСКО ПРАВОСЛАВИЕ

Духовни поучения

403919_10150552079543798_1893819934_n„Кой човек е най-беден? – Този, който най-много от всичко обича парите.
Как да се противопоставим на бедите? – Със смирение.
Как да се противопоставим на страданието? – С търпение.
Кое показва, че душата е здрава? – Вярата.
Кое показва, че душата боледува? – Безнадеждността.
Кое показва, че действията ни са неправилни? – Раздразнението.
Кое показва, че постъпките ни са добри? – Мирът в душата.
Кой човек, и да живее, е мъртъв? – Равнодушният.
Кой човек никога не ще умре? – Този, който обича Бога и ближните.“

Монах Симеон Атонски