АКТУАЛНО. НОВИНИ
АКТУАЛНО
-
История за любовта
Автор: Джериес Авад Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала: – Богатство, вземи ме със себе си. – Не мога – отговорило Богатството… – Имам много злато на кораба си и няма място за теб. Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб: – Суета, моля те помогни ми. – Не мога да ти…
-
Съвещанието на мишките
Един ден всички мишки се събрали на съвещание, за да решат как да се спасят от една непрестанно тормозеща ги котка. Чули се и се обсъдили много мнения, обаче нито едно от тях не било прието. Накрая една млада мишка се провикнала сред множеството с друга идея. Тя предложила да закачат един звънец на врата на котката. Така от звука на звънчето мишките винаги щели да бъдат предупреждавани, когато котката наближи към тях и те щели да имат достатъчно време, за да избягат и да се спасят от нея…В отговор на това предложение се чули аплаузи и одобрителни викове и то било единодушно прието. В това време, седящият дотогава тихо и…
-
„Ако са живи…“
Из разказа „Докато са живи“ с автор: Николай Хайтов, откъс от книгата „Шумки от габър“ ; Публикация:Нели Русева fortisimо.еu Един мой приятел скоро изрови от документите си плик, нещо което е запазил през годините, от времето когато е бил на 10 години. Неговата учителка – другарката Мирчева е подарила по едно пликче на всеки от учениците си. Повод е празникът на жената – 8 март, но всъщност това не е дар за майките, а послание към децата… „Никога не съм си задавал въпроса защо съм обичал и продължавам да обичам същите родители, въпреки че отдавна не съществуват на тоя свят. Но ще кажа, че аз заобичах още по-силно и сърдечно…
-
„Обичайте приятелите си!“
И любовта към приятелите струва скъпо. Аз говоря за истинната, Божествена любов. Да помагаш на приятеля в добро и да търсиш неговата помощ за добро – само това се нарича истинска приятелска любов. Аз искам приятел не за това той да ласкае моите слабости, да търпи и оправдава моите грешки, а за това да ме поправя в зло и да ми подражава в доброто. Такова приятелство е чистилище, в което човек се чисти от грубите и низки навици и склонности. Приятелството е по-нужно на душата, отколкото на тялото. В тъга споменът за приятеля довява ведрина на лицето. В търпението да видиш приятел е облекчение. На смъртната постеля присъствието на приятелите…
-
Безценни дарове!..
…За тези, чиито сърца са големи колкото цялата вселена! …За тези, на които наистина им пука за теб! …За тези, които не само те слушат но и в същото време разбират душата ти! …За тези, които ти липсват, защото усмивката им сгрява и най-ледените дни! …За тези,които заради теб ще дойдат от другия край на земята, само да ти кажат, че те обичат! …За тези, които всички наричат ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ! …Дай Боже всекиму от тези БЕЗЦЕННИ ДАРОВЕ!…
-
УСМИХНИ СЕ!
За да има след дъжда дъга, за да блеснат в синьото звезди, за да потъне слънцето във тишина след скоростта на шумните ни дни. Забързани към нещо все забравяме да се усмихнем или да поздравим. Незабелязали обувките изкаляни с бодра крачка пътя си петним. Усмихни се! За да има за какво да посрещна с вятъра зората, за да направя някому добро и да поискам да ти подаря Земята. / Автор: Кирил Константинов /
-
Без цена!
Една вечер малкият ни син се приближи до майка си, която приготвяше вечерята, и й подаде лист хартия, изписан с почерка му. След като си избърса ръцете в престилката, майка му го прочете и ето какво пишеше на него: * За косене на тревата – 5$ *Задето си почистих стаята тази сутрин – 1$ * За това, че пазарувах вместо теб – 0.50$ *За това, че гледах малкото си братче, докато ти беше на покупки – 0.50$ * За това, че изхвърлих боклука – 1$ *За това, че получих добра оценка – 5$ * Задето почистих и заравних двора – 2$ Обща сума – 14$ По лицето й можах да…
-
Бялата гардения
/автор: Марша Арьнс, из кн. „Пилешка супа за душата“ / На всеки рожден ден след 12-та ми година получавах по една бяла гардения от анонимен изпращач. Към нея никога нямаше нито картичка, нито бележка, а от цветарския магазин нищо не можеха да кажат, защото поръчката винаги бе плащана в брой. След известно време се отказах от издирването на изпращача. Просто се наслаждавах на красотата и на омайния аромат на това вълшебно, съвършено бяло цвете, сгушено в гънките на меката розова хартия.Никога обаче не се отказах да си мисля за това кой ли би могъл да ми я изпраща. Едни от най-щастливите мигове на живота ми бяха, когато се унасях в…
-
„Двата коня“
Точно до пътя, минаващ покрай нашата къща, има поле, в което има два коня. От разстояние те изглеждат като всеки друг кон. Но, когато ги погледнете от близо ще забележите нещо доста интересно. Единият от конете е сляп! Неговият собственик е избрал да не го изоставя или убие, а да му направи удобно място за живеене, където конят да се чувства в безопасност. Това, само по себе си е удивително! Но когато застанете наблизо и се заслушате, ще доловите звън на камбанка, който идва от по-малкият кон. Прикачен към повода на коня, той е малък, с цвят на мед. Той позволява на слепия кон да узнава къде се намира неговият…
-
„Прошката“
Единственият син на една жена бива убит от член на противникова тинейджърска банда при някакво спречкване. На процеса на който съдят убиеца, след произнасяне на присъдата, която е няколко години затвор за убиеца, майката се доближава до пътеката по която извеждат подсъдимия, успява да улови погледа му и произнася с абсолютно хладнокръвие и убеденост: „Аз ще те убия!“ През последните две години от присъдата му обаче тя започва да му идва на свиждане, да му носи цигари, изпраща му колети със сладкиши. Пише му поздравителни картички за рождените дни и по празниците. И така се сближава с него. След като той излиза от затвора тя му помага да си намери…